Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 30

— Неизяснени обстоятелства — повтори Борн.

— Не и доколкото на мен ми е известно. Бенджамин Ел-Ариан се е свързал чрез посредник с Черкезов и му е направил твърде съблазнително предложение.

Борн усети как мускулите му се свиха.

— Искате да кажете, че Черкезов вече е част от „Северий Домна“?

Есай кимна.

— И както виждам, вече се досещате за останалото. Черкезов е предложил на вашия приятел Борис сделка — да му отстъпи ФСБ-2 в замяна на някои услуги в бъдеще.

— И първата от тях е да ме убие.

Есай забеляза, че Корелос, привършил с даването на заповеди, се приближава към тях. Той се наведе напред и като сниши глас, напрегнато каза:

— Виждате колко е хитър Ел-Ариан. „Северий Домна“ не е някаква обикновена конспирация. Вече знаете срещу какво сте изправен.

Докато Корелос сядаше на походния стол до тях, Борн го подсети:

— Все още не сме обсъдили въпроса, заради който се намирам тук.

Корелос го изгледа със стоманения си поглед. Кората на дървото, под което седяха, се белеше като изгоряла кожа. Във въздуха беше пълно с мушици.

— Искам гаранции. — Беше очевидно, че Борн се обръща и към двамата.

Корелос се изсмя беззвучно, после се озъби и тракна със зъби като герой от филм на Тарантино.

— Сестрата на починалия ми партньор си въобразява разни неща. Не й мисля злото, уверявам те.

— С Густаво сте имали общ бизнес — подсети го Борн. — Сега той е само твой.

— Така ти е казала тя.

— Тя не иска да има нищо общо с кървави пари, получени от наркотици.

— Тогава защо брат й искаше тя да поеме неговата роля? — разпери ръце Корелос.

— Защото му е сестра. Но тя не е като него.

— Не я познаваш.

Борн не отговори. У наркотрафиканта имаше нещо, което предизвикваше спонтанна неприязън, сякаш си видял скорпион или отровен паяк — в момента не те застрашават, но дали в някой момент няма да те нападнат? Борн го разгледа. Беше точната противоположност на Густаво Морено, с когото се беше запознал преди години. Какъвто и да беше Морено, той все пак беше джентълмен — тоест, когато ти дадеше дума, тя означаваше нещо. Борн нямаше това усещане с Корелос. Беренгария имаше основание да се страхува от него.

По време на настъпилата пауза в разговора Корелос се отпусна назад и столът му изскърца като костите на стар човек.

— И така… Какво всъщност иска тази puta8.

— Само да я оставиш на мира.

Корелос отметна назад глава и се изсмя. Борн видя на шията му зачервената следа от душенето, когато го беше държал за заложник.

— Bueno. Добре, да минем на следващия въпрос. Колко иска?

— Казах ти — без да повишава тон, отговори Борн. — Нищо.

— Е, сега вече знам, че се ебаваш с мен. Хайде, изплюй камъчето.

Лек ветрец разгони комарите. Гората беше потънала в жуженето на насекомите, квакането на жабите и движението на малките нощни животинки. Борн не си мечтаеше за нищо друго, освен да забие юмрука си в лицето на Корелос. Сега, след като се запозна с него, вече беше убеден, че Морено е оставил своята половина на сестра си само за да му направи напук. Двамата с Беренгария просто нямаше как да си паснат.