Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 32

Усети, че сърцето й бие учестено. Не го беше виждала повече от година, но едва сега, когато му изпрати съобщението, осъзна колко много й липсва шеговитата му усмивка, докосването му, брилянтният му ум.

Колко ли беше часът в Кайро? Почти 10,30 вечерта. Докато изчисляваше разликата, телефонът й изписука и пристигна ответното съобщение: „Пристигане Париж 11,34 утре сутринта местно вр.“

По тялото й се разля топлина и тя разкърши ръце.

— Какво има? — попита Питър.

— Изтръпнаха ми пръстите.

Питър отметна назад глава и се изсмя.

* * *

Есай седеше зад кормилото на колата, с която Борн напусна лагера на Корелос. Фаровете осветяваха прашния черен път, но през клоните на гъстата гора в резервата вече се процеждаше розово-синята светлина на зората и разпръскваше сенките по земята. Птиците, замлъкнали през нощта, се надпяваха над главите им.

— Пътуваме на запад вместо на изток, към Богота — отбеляза Борн.

— Отиваме на местното летище в Пералес — отвърна му Есай. — Оттам ще взема полета до Богота и ще ти оставя колата. Трябва да продължиш на запад до Ибаке. Намира се в планините, на около сто километра от Ел Колежио.

— И защо ще ходя там?

— В Ибаке ще се срещнеш с човек на име Естеван Вегас. Той членува в „Северий Домна“ и е слабата брънка в тяхната верига, както бихте казали на английски, нали? Канех се да го убедя да мине на наша страна, но сега, след като ти си тук, мисля, че имаш по-добри шансове да го спечелиш за каузата ни.

— Обясни ми по-подробно, Есай.

— С удоволствие.

Далеч от лагера на Корелос, Есай изглеждаше много по-спокоен, почти приветливо настроен, ако подобна дума можеше изобщо да бъде използвана, за да опише този мълчалив, погълнат от идеята за отмъщение мъж.

— Съвсем просто е. В организацията аз вече съм парий, предател. Дори за не особено лоялен човек като Вегас присъствието ми няма да бъде съвсем приемливо. Всъщност може да се получи дори обратният ефект и да го накара да заеме отбранителна позиция.

— Докато аз съм неизвестна величина — заключи сам Борн.

— Вегас ще бъде много по-склонен да се вслуша в моите думи.

— Това ще зависи изцяло от способността ти да убеждаваш. Доколкото те познавам, това е още една добра причина да заемеш мястото ми.

Борн се замисли за момент.

— А ако не пропее?

— Ти сигурно разполагаш с по-скорошни сведения за „Северни Домна“. За съжаление аз отдавна съм се откъснал. В пълно неведение съм относно плановете и замислите им.

— Вегас живее в някакво затънтено градче — обърна му внимание Борн.

— Преди всичко за организацията не съществува такова понятие като „затънтено“. — Колата подскочи и се качи на асфалтиран участък от пътя, въпреки че това не им помогна да увеличат скоростта, тъй като шосето беше силно изровено и осеяно с дълбоки дупки, в които можеше да счупиш предница. — Освен това дори ако Вегас не разполага с нужната информация, то поне познава някой, който има достъп до нея. Просто ще трябва да намериш този човек и да я измъкнеш с чар от него. А след това се качваш на самолета в Пералес. Билетите ще те чакат на летището.