Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 33

— А докато аз се ровя из тайните на „Северий Домна“, ти с какво ще се занимаваш?

— Ще отвличам вниманието от теб.

— И как по-точно?

— Не ти трябва да знаеш, повярвай ми. — Есай заобиколи ловко един огромен трап. — В жабката има сателитен телефон със заредена батерия. А също и подробна карта на района, на която съм ти отбелязал Ибаке, както и нефтеното находище, където работи Вегас.

Борн се наведе, отвори жабката и провери съдържанието й.

— Задал съм моя номер в телефона — продължи Есай. — Така винаги ще държим връзка, независимо кой къде се намира.

Минаха през клисура с отвесни скали и след няколко километра стигнаха до водопад, който се стоварваше от кървавочервените канари с огромна, неизчерпаема енергия. Внезапно горският балдахин изтъня и през клоните се запровираха безброй слънчеви лъчи.

Излязоха на открито през западния край на резервата. По каменната ограда разкошни бугенвилии отръскваха капките роса от цветовете си и се кипреха под първите лъчи на слънцето.

Борн се загледа в пейзажа. На запад се издигаше внушителна планинска верига, покрита с гъсти гори. Щеше да им отнеме няколко часа, докато стигнат до нея.

— Какво друго можеш да ми кажеш за този Вегас?

— Често е необуздан, сприхав и агресивен.

— Прекрасно.

Есай подмина саркастичния отговор на Борн.

— Но има и друга страна. Отдавна работи по нефтените сонди. Ръководи това находище от близо двадесет години. Сигурно вече и във вените си има нефт. Много е печен и до ден-днешен, макар че е на шестдесет, а може би и на повече, не е спрял да работи. Доста пие, погребал е две съпруги, дъщеря му се увлякла по един бразилец, който я прелъстил, а после я отвел със себе си. Не я е виждал и не се е чувал с нея от поне тридесет години.

— Има ли синове?

Есай поклати отрицателно глава.

— Живее с една индианка, но доколкото знам, нямат деца. Това е всичко, което ми е известно за нея.

— Какво не обича?

— Имаш предвид какво обича — изгледа го Есай.

— По-важно е да знам какво избягва да прави или за какво не обича да говори — обясни Борн.

— Ясно — замислено поклати глава Есай. — Еднакво силно мрази и комунистите, и фашистите.

— А наркотрафикантите?

Есай отново го изгледа, сякаш се опитваше да прецени какво целят тези въпроси, но беше достатъчно умен, за да не попита.

— Сам ще трябва да разбереш.

Борн се замисли.

— Интересно, защо след като има възможност да си роди още, не го е направил.

— Щади си сърцето — сви рамене Есай. — Напълно го разбирам.

— Ти на негово място не би ли…

— Съпругата ми е твърде възрастна.

— Именно. А неговата не е.

* * *

Питър Маркс видя как младата жена се качи в джипа си и тръгна. Наблюдавал я беше, докато поливаше розите, а после и когато ги пръскаше с пластмасова пръскалка. Работеше бавно, педантично, грижливо и говореше на цветята гальовно като на любимо същество. Не погледна към охраната, преди да потегли.

Четиримата мъже от охраната на министъра силно го притесняваха. Ако щеше да следи Хендрикс, за да разбере какво крие, трябваше да внимава да не го засекат. Прие го по-скоро като предизвикателство, отколкото като проблем.