Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 29

— Тук? — Тя се засмя с мек, сочен глас, който раздвижи нещо отдавна скрито в дълбините на душата му. — Изкуствознанието не беше особено практичен избор на професия. Пък и не вирея добре в академичните среди — твърде много се занимават с машинации и интриги.

Говореше с лек акцент, който вероятно дължеше на майка си. Тя се спря до един розов храст с ръце на хълбоците.

— А и предпочитам сама да съм си началник. И да няма кой да ми нарежда.

Заслушан по-внимателно, той откри, че акцентът смекчава думите й и им придава някаква определена чувственост.

Тя клекна и се зарови с дългите си здрави пръсти в неразтворените и покафенели опърпани пъпки. По кожата й потече малко кръв, но тя не обърна внимание.

— Цветовете не са се разтворили, а листата са нагризани от насекоми. — Тя се изправи и се извърна към него. — Първата причина е, че прекалено ги поливате. А втората, че трябва да се пръскат веднъж седмично. Не се тревожете, използвам само биопрепарати. — Тя му се усмихна. Слънцето огряваше бузите й. — Ще отнеме седмица-две, но смятам, че ще успеем да ги спасим.

— Щом трябва — махна с ръка Хендрикс.

Слънцето се плъзна по кожата й като масло, осветявайки ситните златни косъмчета, от които не можеше да откъсне поглед. Усети как му припарва в гърлото. И после, без да разбере как, думите сами изскочиха от устата му:

— Искате ли да влезем за по едно питие?

Тя му се усмихна мило. Слънцето светеше в очите й.

— Някой друг път.

* * *

— Не мога да повярвам — възрази Борн. — Просто не е възможно.

— Всичко е възможно — отвърна му Есай. — Всичко е възможно.

— Не — твърдо възрази Борн. — Не е.

Есай се усмихна със загадъчната си усмивка.

— Господин Борн, така е, когато сте под господството на „Северий Домна“. Повярвайте ми.

Борн се загледа в огъня. Беше се спуснал мрак. Хората на Корелос въртяха шиша с набученото на него диво прасе, което бяха хванали и одрали. Силният аромат на цвъртяща мазнина се носеше из целия лагер. Двамата с Есай седяха близо до огъня и продължаваха разговора си. На известно разстояние от тях Корелос оживено говореше нещо на помощника си.

— Дребна победа — изкоментира Есай и го погледна в очите.

Борн го изгледа въпросително.

— Всичко е ясно. Знае, че ми е забранено да ям свинско, но не предлага нищо друго за вечеря. Ако го попитате, ще ви обясни, че е заради войниците му.

— Да се върнем на темата за Борис Карпов.

Загадъчната усмивка се завърна на лицето на Есай.

— Бенджамин Ел-Ариан, нашият общ враг, е брилянтен играч. Предвижда по няколко хода напред. Беше изчислил варианта, че може да успеете да му попречите да намери съкровището на цар Соломон. — Той извърна глава и огънят хвърли отблясъци в очите му. — Мисля, че сте чували за Виктор Черкезов, нали?

— Допреди няколко месеца оглавяваше ФСБ-2. Напусна поради неизяснени обстоятелства, а Борис зае мястото му. Самият той ми го разказа. Отдавна си мечтаел да разчисти ФСБ-2.

— Добър човек е този ваш приятел Борис. Случайно да ви е казал защо Черкезов е напуснал влиятелния си пост?