Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 28

Хендрикс се приближи до прозореца. Розите му изглеждаха посърнали и увехнали. Той погледна нетърпеливо часовника си. Къде, по дяволите, се губеше проклетият специалист по розите, когото беше наел?

В къщата, разположена далеч от шумотевицата в центъра на града, цареше тишина. Обикновено това му харесваше, защото му помагаше да мисли. Но тази сутрин беше различно. Събуди се с гризящото го чувство, че нещо пропуска. Беше се женил и развеждал два пъти, когато срещна, ожени се, а после един ден и погреба любимата си Аманда. Имаше един син от втората си жена, който в момента работеше във военното разузнаване в Афганистан. Би следвало да се тревожи за сина си, но всъщност рядко се сещаше за него. Честно казано, не беше взел активно участие в отглеждането му и не усещаше особена родствена връзка с него. След кончината на Аманда не му останаха почти никакви чувства на привързаност и семейна близост, а само роля. Подобно на европейците и Хендрикс предпочиташе собствеността пред парите в брой. В известен смисъл тази къща беше всичко, което имаше или от което се нуждаеше. Защо стана така, питаше се той? Каква е причината? На официални приеми, в ресторантите или театъра често срещаше колеги със съпругите и понякога с порасналите им деца, а той самият винаги беше сам, въпреки че от време на време водеше под ръка някоя дама — обикновено вдовица, която отчаяно се стремеше да не загуби мястото си в светското общество на политиците. Тези жени на определена възраст, със стегнати, гладки лица, изящни брадички, добре оформени деколтета и дълги, специално ушити рокли, не означаваха нищо за него. Често носеха дълги ръкавици, за да скриват старческите петна по ръцете си.

Резкият звук на звънеца го изтръгна от размислите му. Отвори входната врата и насреща му се изправи жена на около двадесет и пет годишна възраст, със сърцевидно лице и коса, небрежно завързана на опашка. Носеше очила с метални рамки, дънков гащеризон, мъжка карирана риза, яркозелено сабо и слънчева шапка с увиснала периферия.

Представи се като Маги Пенрод и му показа документите си, както вече беше направила с бодигарда, охраняващ района на къщата. Хендрикс се зачете в препоръката й. Беше получила образованието си в Сорбоната и колежа „Тринити“ в Оксфорд. Баща й, вече починал, работил в социалните служби, а майка й, шведка по произход, преподавала чужди езици в училище в Бетесда, щата Мериленд. Обикновено момиче, в което нямаше нищо запомнящо се, освен може би парфюмът й с някакъв особен остър дъх, който го лъхна, когато тя се наведе да си вземе личната карта. На какво му напомня, запита се Хендрикс и го подуши колкото може по-незабележимо. Аха, канела и нещо малко по-горчиво, като препечен бадем може би.

Докато я водеше към печално клюмналите рози, той попита:

— Какво прави човек с диплома на изкуствовед като вас…