Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 207

— В приятелството най-важното е доверието.

— Отново съм съгласен, но ако се налага да се замисляш, значи то не съществува.

Горчивината в гласа му изненада Борн.

— Къде се крие проблемът, Борис?

— Току-що пристигнах от Мюнхен. Един от най-старите ми приятели се опита да организира убийството ми там. Всъщност ти го познаваш. Иван Волкин изобщо не се е пенсионирал. Работил е за „Северий Домна“ от години.

— Моите съболезнования.

— Не изглеждаш изненадан.

— Единствената изненада беше, че сте приятели.

— Е, вече не сме. — Борис извърна глава и надникна към улицата. — И, изглежда, никога не сме били.

Борн изчака малко от уважение към чувствата на Борис.

— Защо би тук — попита той накрая, — за да предадеш специални поздрави на мен или на Семид Абдул-Кахар?

— От теб не могат да се опазят тайни, а? Защо ли не съм изненадан. — Борис се изсмя невесело. — Нека да ти кажа нещо, приятелю. Преди няколко часа човекът, който ме принуди да избирам между това да те убия и да запазя кариерата си, получи специалния ми поздрав.

— Значи необходимостта да ме убиеш е отпаднала.

— Никога не я е имало, Джейсън. Ако бях изпълнил нарежданията на Виктор Черкезов, нямаше да остане достатъчно от мен, та да имам кариера. — Той изсумтя. — Между другото, откъде знаеш, че този задник Семид Абдул-Кахар живее тук?

— А ти?

Двамата се изсмяха. Борис го удари по гърба.

— По дяволите, Джейсън, толкова се радвам да те видя! Трябва да пийнем и да отбележим срещата ни, но първо очаквам Константин Берия, шефът на СВР, и оня малък негодник Зачек да се появят тук.

— Защо?

Борис му разказа за ключа, който Черкезов трябваше да донесе на Семид Абдул-Кахар по нареждане на „Северий Домна“.

— Оставил си Берия да ти го вземе? — попита Борн.

Борис се изсмя.

— Не че особено ще му послужи. Не е истински, нищо не можеш да отвориш с него. Направен е по модел от видеоигра. — Забеляза изражението на Борн и добави: — Трудно е да се повярва, но някой в „Северий Домна“ има чувство за хумор.

— Странното за вярване е, че ти разбираш нещо от видеоигри.

— Трябва да съм в крак с времето, Джейсън, иначе малките технократчета ще ме прегазят, устремени към властта. Те използват видеоигрите, за да поддържат уменията си и да запазят миризмата на кръв в ноздрите си.

— Ние с теб правим това на живо.

— Тия младоци не ги бива за оперативна работа. Все търсят бързите бутони.

— Към ключовете, с които се отваря следващото ниво.

— Така е. Не мислят с главите си.

Разхлаждащ вятър мина по улицата и донесе миризмата на подправки. Мюезинът подхвана молитвите си през усилвателите и заглуши всички други шумове. Улицата опустя.

— Ключът е бил тест — каза Борн.

— За да видят Дали Черкезов е надежден и послушен — кимна Борис. — Той се е провалил.

— С гръм и трясък. Но Семид Абдул-Кахар не го знае още. А Берия не знае, че го причаквам. — Борис сложи ръката си на гърдите на Борн. — Дръж се. Идват.

Борн видя двама мъже, които се приближаваха. Носеха дълги палта, които стигаха до върховете на обувките им — ясен сигнал, че под тях има оръжие с дълга цев. По-възрастният беше нисък и приличаше на невестулка, а по-младият — по-висок и с лице, което сякаш беше минало през месомелачка. Борн се усмихна, когато си представи как юмруците на Борис се стоварват зловещо върху технократчето.