Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 205

Примигна и затвори очи за малко.

— Сорая?

Долови тревогата в гласа му.

— Как съм?

— По-добре, отколкото можеше да се очаква. — Като че ли изпита облекчение от смяната на тема с нещо по-конкретно. — Когато те докарахме, докторите бяха много притеснени. Честно казано, не мисля, че ти даваха много шансове да оживееш. Раната обаче изглеждаше по-сериозна, отколкото се оказа. Куршумът от пистолета на Ел-Ариан те е одраскал доста високо над очите, така че зрението не е пострадало. Уверяват ни, че с времето и слухът ти ще се нормализира.

— Нямам парализа, нали?

— Не, но на мозъчното сътресение, с което си се разхождала насам-натам, ще му трябва време да отшуми, иначе ще имаш неврологични проблеми. Тичането е забранено.

— Както и падането по стълби.

Той се усмихна.

— По добре е да се отучиш от този навик.

— Обещавам. — Пръстът й задраска по чаршафа, сякаш нямаше търпение да го отметне. — Предполагам обаче, че ще се наложи да ме водиш на по-безопасни места.

Изражението му веднага стана сериозно.

— Сорая, обещавам да те измъкна веднага щом стане възможно. Само ден-два, за да довършат изследванията, и после ще се възползваме от влиянието на Робине, стига все още да говори с мен.

— Какво е станало между вас?

— Аз те изпуснах, а той беше готов да ми съсипе кариерата, ако не те намеря жива и здрава.

— Ще говоря с него.

— Най-после! Имам си защитник!

Той се засмя и тя се присъедини към него, въпреки че леко я позаболя. Болката нямаше значение. Тя просто й напомняше, че е жива, а от тази мисъл й ставаше добре.

— Но ще трябва да бъдеш много добра — каза Арон. — Имаш нужда да поостанеш в леглото.

— Не се тревожи. Вече изпитвам здравословен респект към мозъчните сътресения. — Тя се усмихна широко. — Добре, че имам хотелска стая, нали?

Той кимна.

— Но сега трябва да си почиваш.

— След минута. Моля те, подай ми джиесема.

Той я изгледа строго, но изпълни желанието й. Порови в плитко шкафче, донесе й го и когато го включи, тя видя четири съобщения от Хендрикс, но нито едно от Питър. Погледна към Арон.

— Окей, хайде сега, чупката.

— Какво означава това? — намръщи се той.

— Остави ме сама.

Той кимна.

— Ще бъда отвън.

— Нямаш ли си друга работа?

— Имам. — Той отиде до вратата, отвори я и се усмихна. — Но се уча да я прехвърлям на други.

* * *

В гълчавата на ресторанта Борн едва не пропусна да си чуе телефона. Тъкмо се беше развихрил и извличаше информация от Ребека за архитектурния план на синагогата. Помисли си дали да не го остави да си звъни, но видя, че обаждането е от Сорая, и вдигна. Не можа обаче да чуе нито дума, затова се извини, излезе на улицата и повървя няколкостотин метра през един проход, притискайки се до стената на рушаща се сграда, затворена с катинар.

— Къде си? — Гласът й звучеше напрегнато и сериозно.

— В Дамаск. — Борн не изпускаше от очи минаващите пешеходци. Дали заради Борис или заради Корелос, все едно, трябваше да се пази от наказателни отряди и самотни убийци. — Ти добре ли си?