Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 209

— Хендрикс.

— Господин министър, обажда се агентът от ЦРУ Тайрон Елкинс.

Думите му бавно проникнаха в замъгления мозък на Хендрикс.

— Откъде имаш номера ми, синко?

— Трябва да ви предам съобщение от Питър Маркс.

Хендрикс се смръщи и усети напрежение в рамената и ръцете си.

— Къде е Питър?

— В безопасност е, сър. Нападнали са го. Иска да говори с вас.

— Ами, добре, дайте му телефона. — Настъпи пауза. — Питър?

— Да, сър.

— Добре ли си?

— Да, сър.

— Какво, по дяволите, стана с теб?

Питър му разказа как се е разминал на косъм със смъртта в гаража и за бягството си от линейката и фалшивия медицински екип.

— Чист късмет си беше, че Тайрон е бил зад мен — завърши Питър.

— Къде си? Ще изпратя хора да…

— С цялото ми уважение, сър, след пробива в сигурността, за който ме предупредихте, и това, което стана в сградата, бих предпочел никой да не знае къде съм в момента. Сорая ме откри чрез Борн.

— Борн ли?

— И двамата със Сорая познават Тайрон, сър. Само толкова мога да ви кажа за момента.

— А Сорая?

— Още е в Париж. Разбрала е кой е убил нейния човек. Бенджамин Ел-Ариан. Той е мъртъв вече. — Питър му предаде информацията, която беше предизвикала нападението срещу него. — Трябва да изпратите екип да доведе Рой Фицуилямс във Вашингтон за разпит възможно най-скоро. Фицуилямс е бил консултант на сирийската минна компания „Ел-Габал“, но не го е споменал, когато е минавал проверките.

Още един пробив в системата за проверка на персонала, отбеляза си Хендрикс. Цяло чудо беше, че правителството още се крепеше.

— Търсим непосредствена заплаха на територията на САЩ — каза Питър.

„Спомняй си за мен и докато охраняваш Индиго Ридж.“

— Индиго Ридж — тихо повтори Хендрикс.

— Именно.

— Браво, Питър.

— Сър, съжалявам, че ви създадох проблеми. Бяхте прав, когато ми възложихте Индиго Ридж по този индиректен начин.

— Радвам се само, че решението ми не доведе до смъртта ти.

— Работата ви не е лека — отвърна му Питър, — но вие я вършите добре.

— Благодаря. — Хендрикс се замисли. — По съображения за сигурност, докато не разплетем тази ситуация, Тайрон да ми се обажда всеки ден по обед. Ще ти съобщя веднага щом задържим Фицуилямс. Заслужаваш да присъстваш на разпита му.

Той затвори и се обади на директора си по оперативните мероприятия в Индиго Ридж, който вече беше подложен на нападките на Данзигер.

— Остави го — каза му Хендрикс. — Искам да вземете един отряд и да арестувате Рой Фицуилямс.

— Сър?

— Чухте ме. Назначете най-добрите си хора да го доведат със самолет във Вашингтон. Незабавно. Ще поръчам да ви чака машина на военновъздушните сили. Искам да го доведете право при мен, ясно ли е?

— Съвсем ясно, сър. Смятайте, че е станало.

Хендрикс се обади на познат генерал от военновъздушните сили и го помоли да разреши използването на самолета. Когато остави мобилния си телефон, погледът му попадна на визитката на Скара, оставена в чекмеджето на нощното шкафче.

„Работата ви не е лека“, беше му казал Питър. В съзнанието му изплува образът на Скара, така както я беше видял в деня, когато се запознаха, клекнала в скромната му градина при лехата с розите.