Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 206

— Да. В Париж съм. Опитах да се свържа с Питър, но той не си вдига телефона, което е доста странно. Никой не го е чувал или виждал.

— Свържи се с Тайрон. Ако не знае нещо, то поне ще намери начин да научи.

— Бива. — Тя му разказа всичко, което беше открила за „Монишън Клъб“, връзката с арабските терористи и следата, довела до мюнхенския клон на „Нимфенбург Ландесбанк“. Не спомена за Амун, защото не искаше да произнася името му, а още по-малко да изслушва съболезнования, колкото и да са искрени. Завърши разказа си със смъртта на Бенджамин Ел-Ариан, но пропусна да спомене за собственото си състояние.

Съзнанието на Борн обработваше цялата тази информация със скоростта, с която я получаваше.

— Интересното е, че финансите на „Северий Домна“ се управляват чрез мюнхенска банка и Семид Абдул-Кахар, главата на „Джамията“ в Мюнхен, също е тук, в града, където „Северий Домна“ има щабквартира и депо.

— Депо за какво?

— Не съм сигурен, но смятам, че се гласи скорошна атака на американска земя.

— Целта?

— Не… — Борн прекъсна разговора, защото беше забелязал някого — лице, появило се за секунда сред морето от глави. Затвори телефона и тръгна след човека. Когато го приближи, разпозна походката му. Дори без да се вглежда в лицето му, установи, че това е Борис.

Борн си проправи път през тълпата, изпълнила докрай тесните улички. След няколко минути придоби усещането, че Борис се е запътил към синагогата. Какво ли беше намислил? Ако го беше последвал дотук, определено бе изтървал следите му. Само че не му приличаше на някой, който се е изгубил. Напротив, беше напълно съсредоточен, като човек, тръгнал да изпълни мисията си.

Входът на синагогата се намираше на тясна, непривлекателна уличка, който водеше към покрит с павета двор, в центъра, на който се мъдреше едно маслинено дърво. Когато стигна до място, от което можеше да държи пътя под око, Борис се скри обратно в сенките. Застана с ръце, скръстени пред гърдите като на египетска мумия, и зачака, без да помръдва.

Нищо не се случи. Никой не влезе или излезе от уличката, водеща към синагогата. Парченцето небе, което виждаше, беше карнавално осветено от прожекторите на минаретата, които оцветяваха нощта в електриково синьо.

Борн извади телефона си и набра номера на Борис. Скрит в сенките, Борис се стресна и бръкна да извади своя телефон. В този момент Борн излезе от мрака зад него.

— Здравей, Борис — каза той. — Разбрах, че са те изпратили да ме убиеш.

31

— Джейсън, какво, по дяволите, правиш тук?

— Мога да ти задам същия въпрос, Борис. — Борн се опита да го разгледа в мрака. — Въпросът е дали някой от нас ще каже истината.

— Кога сме се лъгали?

— Кой може да каже, Борис? Ти знаеш много повече за отношенията ни от мен. В момента, доколкото виждам, нищо не е такова, каквото изглежда.

— Напълно съм съгласен. Толкова хора ми извъртяха номера през последните дни, че ми се зави свят.