Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 208

— Ще ги пречукам тези задници — закани се Борис. — Опитаха се да ме убият.

— Струва ми се, че носят доста сериозни оръжия — отбеляза Борн.

— И аз така виждам.

Борн се приготви, но с крайчеца на окото си видя една фигура с черна роба и фередже да се приближава от другата страна на уличката. Беше Ребека.

* * *

След като се погрижи за охраната на Индиго Ридж, Хендрикс направи точно това, което Скара го беше помолила да не прави — захвана се да я търси. Първо пробва джиесема й, но някакъв китаец го прати на майната му на мандарински диалект. После проведе личен разговор с Джонатан Брей, шефа на ФБР. С Брей се познаваха отдавна и често си правеха услуги.

— Само кажи какво искаш, Крис — каза му Брей, — и ще го получиш.

— Търся някой, който се е покрил — започна да обяснява Хендрикс, изгарящ от срам, унижение и особената болка на отхвърления любовник. — Тя може вече да е напуснала страната. — Спря за секунда. — Влязла е като Маргарет Пенрод, но това е псевдоним. Не се съмнявам, че в момента се подвизава под друго измислено име.

— Имаш ли идея какво може да е?

Ужасните чувства отново налегнаха Хендрикс.

— Не.

— А снимка?

— Ще ти изпратя. — От службата за проверки на персонала би трябвало да имат, помисли си Хендрикс, иначе съвсем ще заприличам на идиот. — Но в момента ми трябват двама от най-добрите ти детективи.

— Дадено — отвърна Брей.

* * *

Хендрикс се срещна с агентите пред апартамента на Скара. Когато никой не се отзова на звъненето им, те влязоха с извадени оръжия, макар той да им каза, че не е необходимо. Такава е процедурата, отвърнаха му те почти едновременно като роботи. Щом осигуриха периметъра, се върнаха при вратата, както им нареди Хендрикс, охранявайки я като вързани кучета пазачи.

Хендрикс обходи едностайния апартамент. Дневната беше депресиращо празна и излъчваше мирис на запуснато. Нищо не подсказваше, че е живяла тук. Същото се отнасяше и за малката баня, където по тесните полици на шкафчето за лекарства се стелеше само прах. В казанчето нямаше нищо друго освен вода, а ваната беше измита, без утайка или полепнали косми.

Влезе в банята и моментално усети миризмата й. Прерови чекмеджетата на скрина, но те бяха празни. Издърпа ги и ги обърна — търсеше дали няма нещо, залепено за дъното им. В гардероба намери куп закачалки, но нищо повече. В единственото чекмедже на нощната масичка имаше два кламера, визитка с измислената й професия и крайчец на молив.

С тежка въздишка седна на леглото, което поддаде под тежестта му както тялото й. С ръце на коленете, се наведе и се загледа в пода. Липсваше му, не можеше да отрича повече. Някаква дупка се беше отворила в него, а си бе обещал никога повече да не я усеща. Очите му се замъглиха и мислите му се завихриха като оттичаща се в канала вода. И в този момент телефонът му иззвъня.