Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 198

Постановка. Трябвало е да бъде изложен чрез видеозапис, направен в стая № 916 и предаден на медиите. След падението му щяха да го свалят от поста, без много да се церемонят с него и в охраната на Индиго Ридж поне за малко щеше да настъпи хаос.

Точно в този момент хората, за които работеше тя, щяха да нанесат удар.

Хендрикс вдигна телефона и натисна червения бутон. „Спомняй си за мен и докато охраняваш Индиго Ридж.“ „Непременно — отвърна й мислено той, докато чакаше президентът да му се обади. — Обещавам ти.“

* * *

Двамата мъже го връхлетяха, преди да успее да се обърне с лице към тях. Третият влезе безпрепятствено през вратата. Обградиха го от всички страни. Бяха едри, прошарени мъжаги, вонящи на бира и пържена царевица.

Може да бяха дебеловрати, но не и недисциплинирани — улични бойци, печени и безжалостни, свикнали да нанасят крошета с метални боксове и да размахват сгъваеми ножове. Борн дръпна огледалото от стената и го удари в нечий бокс. То се строши на много парчета, но Джейсън взе едно по-голямо, без да се интересува от това, че то сряза дланта му, и заби острия ръб в окото на един от нападателите. Мъжът залитна назад и се блъсна в другарите си.

Друг бандит се нахвърли върху него с изваден нож, вероятно очаквайки, че Борн ще отстъпи, но той тръгна срещу него, хвана ножа му, дръпна го към себе си и заби парчето от огледалото в гърлото му. Шурна кръв и мъжът се олюля. Борн го хвана за предницата на ризата и го блъсна срещу другите двама, които го връхлитаха. Единият избута с бокса мъртвото тяло на колегата си, а другият извади шиш за лед и замахна към него. Борн му се измъкна и с три прави свали Ледения Шиш на колене, ритна го в главата и мъжът падна настрани.

Третият бандит, най-едрият, скочи към него и удари главата му в стената. Борн падна и бокса се стовари отгоре му. Замахна и му нанесе болезнен удар в лявото рамо. Борн го ритна, като същевременно се извъртя и заби лакът в корема му. Отхвърли тялото му от себе си и от полуклек го заби в стената, хвана главата му с две ръце и с рязък тласък му счупи врата.

Бокра се строполи. Борн реши да отдели минута за проверка на догадките си. Прерови джобовете им и намери колумбийски паспорти. Роберто Корелос му беше пратил наказателен взвод. Не беше забравил клетвата си да му отмъсти. Как го бяха проследили до Дамаск, беше пълна загадка. При всички положения обаче нямаше време и търсенето на отговора й щеше да почака.

Канеше се да излезе през прозореца, но се върна, взе шиша и като заобикаляше телата и парчетата стъкло, излезе от стаята, мина по пожарната стълба и се скри в падащия здрач.

* * *

Еврейският квартал на Дамаск, лабиринт от тесни стари улички, носещи отпечатъка на времето и видели доста жестокости, беше пълен с изоставени къщи, заключени с дебели вериги и медни катинари. Навсякъде се носеше ясно доловимото усещане за мъка и страдание, две чувства, които Борис добре познаваше.

Срещата със Семид Абдул-Кахар беше в десет часа, но той реши, че е по-добре да огледа района, преди да се заеме със задачата, която бедният Виктор Черкезов, вече покойник, беше определил като непостижима. Докато обикаляше по улиците край старата синагога, се върна мислено на празния парцел, където прекара изминалата нощ. Можеше да остави бившия си шеф жив, след като той му изпя всичките си тайни, но щеше да е глупаво или още по-лошо — връх на сантименталността. В неговата професия, когато човек станеше сантиментален, беше време да се откаже. И все пак тези, които напускаха или се пенсионираха, не бяха много. Иван беше последният пример. Всъщност, помисли си той, докато свиваше зад един ъгъл, беше цяло чудо, че Волкин успя да заблуди всички, включително и него, и ги бе накарал да си мислят, че се е оттеглил. Но, от друга страна, искреността му беше една от отличителните му черти. Именно заради нея беше спечелил доверието на всички групировки. И никога не беше предавал тайните им. Сега обаче ставаше безпощадно ясно, че е предал тайните на всички групировки, взети заедно, на „Северий Домна“.