Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 200

Изведнъж вдигна рязко глава, отвори лявата си ръка и погледна ключа в дланта си. В гърлото му се надигна смях.

Така се разсмя, че чак му потекоха сълзи от очите. Вече разбираше защо са избрали Черкезов да отиде в мюнхенската джамия, въпреки че Виктор мразеше мюсюлманите.

След двадесет минути лежеше по корем на масата за масажи и му превръщаха мускулите в мека пихтия. Затвори очи, заслушан в шляпането на ръцете на масажиста по гърба му. Затананика си, докато с дясната си ръка опипваше дебелия дървен клипс под масата, с който бяха хванати двете й части.

Пред очите му падна сянка, той ги отвори и видя Зачек. Лицето му беше охлузено и червено като кърваво парче месо, подпухнало от едната страна. Кожата под врата му беше бяла като мляко. По тялото му нямаше нито един белег. Борис си спомни, че някога и неговото тяло изглеждаше така.

— Каква изненада да се срещнем тук, Борис. — Усмивката на Зачек беше топла и предразполагаща. — Видях какво направи с Черкезов. — Той зацъка с език. — Тъжен край за човек, разполагащ с такава власт. Но пък властта е преходно нещо и животът е кратък, нали така?

— Изглеждаш като гаден бюрократ, Зачек. Отивай си у дома.

Усмивката на Зачек се изкриви, сякаш зле ушита от лош шивач.

— Какво ти каза Черкезов?

— Нищо — отвърна Борис. — Имаше по-як задник, отколкото очаквах.

Усмивката на Зачек замръзна.

— Не ти вярвам, Борис.

— Не се изненадвам. Нищо не разбираш от оперативна работа.

— Вече не сме ли партньори? — сви очи Зачек.

Борис подпря буза на сгънатите си ръце. Вратът му почваше да отмалява да го държи изправен.

— Предполагаше се да си в Москва и да се занимаваш със своята част от сделката.

— Честно казано, не ти повярвах, че ще спазиш своята.

— Да, но я спазих.

— Невероятно. — Зачек изненадващо перна с пръст ключа, който висеше от дясната китка на Борис. — Какво търсеше Черкезов в Мюнхен? Защо беше дошъл тук?

— Казах ти…

Зачек се наведе над Борис.

— Пренасяше нещо, нали? Донесъл го е тук. Какво беше?

— Нямам представа.

Зачек посегна към ключа от шкафчето. Когато Борис се опита да стане от масата, масажистът го натисна на мястото му.

— Какво, по дяволите, става? — попита Борис.

— Знаеш какво е това — Зачек се наведе и издърпа каишката от ръката му. Вдигна ключа пред себе си. — Нека да видим какво имаш в шкафчето.

Той си тръгна и Борис се опита отново да се надигне, но масажистът го натисна с цялата тежест на едрото си мускулесто тяло и не му даде да мръдне.

Не останаха дълго сами. В стаята влезе друг мъж. Лицето му беше триъгълно, лисиче, а черните му очи не се спираха на нищо за дълго. Не беше висок, но въпреки всичко изглеждаше някак импозантен. Тялото му беше набито и широко, а гърдите и рамената му бяха покрити с гъсти като мечи кожух косми. Макар и да не носеше униформа, Борис веднага го позна.