Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 196

Канеше се да тръгне, когато по улицата пристигна камион. Пазачът също го чу, защото прекъсна разговора си и натисна копчето отстрани на най-лявата врата. Почти незабавно четирите врати се вдигнаха. Сбръчкан мъж надникна навън, пазачът му каза нещо и той отново потъна в помещението отзад.

Докато камионът пристигне, обърне и доближи рампата на заден ход, се появиха двама мъже. И те имаха кобури с пистолети. Шофьорът излезе и като скочи на рампата, отвори задната врата с ключ. Вдигна я и застана до нея, а двамата мъже влязоха в каросерията на камиона. Пазачът свали автомата си и го насочи пред себе си. Беше млад и имаше леко притеснен вид, докато оглеждаше улицата.

Борн смени позицията си точно навреме. Двамата мъже започнаха да разтоварват първата от дузината дълги дървени каси с оръжие, които беше видял в склада в Кадис. Позна ги по формата и странния зелен цвят на дървото.

Трябваше да проникне вътре и да сложи СИМ картите, но щеше да се наложи да почака падането на нощта. Купи си сирийски дрехи, които щяха да му помогнат по-добре да се слее със средата, резец за стъкло, здрав нож с широко острие, руло електрически кабел, две въжета с различна дължина и кирка. Накрая купи и раница, в която да ги носи, взе такси до гарата и я остави в шкафче за съхранение на багаж.

Потърси си хотел, но това се оказа сложен въпрос. В първите три, които посети, имаше охрана във фоайето. Може би беше охраната на хотела, но се съмняваше. Разшири периметъра и отиде към южните предградия, където намери един по-западнал хотел. С изключение на две прашни кресла, две още по-прашни палми и прегърбена рецепционистка, във фоайето му нямаше нищо друго. Борн си взе стая на последния етаж и плати в брой. Жената прегледа паспорта му без особен интерес, записа името, националността му и номера на документа, а после му го върна заедно с ключа от стаята.

Борн отиде със скърцащия асансьор до шестия етаж, мина по гол, вмирисан циментов коридор и стигна до стаята си, малка, спартански обзаведена с легло, огледало на петна, миниатюрно шкафче, населявано от хлебарки, и протъркан килим. Единственият прозорец гледаше на запад. Зад пожарната стълба се виждаше оживена улица. Шумът от неспирното дневно движение проникваше през стъклото. Банята, доколкото можеше да се нарече така, беше в края на коридора.

Обстановката беше мизерна, но Борн беше виждал и по-лоши места. Легна и затвори очи. Имаше чувството, че не е спал от дни.

„Къде си, Борис? — попита се той. — Кога ще се появиш?“

Вероятно беше задрямал, защото щом си отвори очите, видя, че слънчевата светлина е станала по-наситено оранжева и пада по-ниско и по-косо. Лежеше в късния следобеден полуздрач и се чувстваше замаян и гроги, което означаваше, че преждевременно е излязъл от дълбокия цикъл на съня. Ослуша се и почти незабавно чу драскане по вратата. Не му се вярваше да е мишка.