Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 197

Стана безшумно и отиде до стената зад вратата точно до пантите. Пресегна се и видя как ключалката бавно се завърта откъм коридора. Дръжката на вратата също се раздвижи и той се стегна да посрещне влизащия.

В този момент някаква сянка мина през периферното му зрение само секунда преди през прозореца да нахлуят двама мъже сред дъжд от счупено стъкло.

* * *

Кристофър Хендрикс остана седнал зад бюрото си цял час, без да помръдне или да проговори. Секретарката му влезе веднъж, разтревожена, че не вдига вътрешния телефон, но само като го погледна, веднага излезе.

Сам на бюрото си, с образа на Скара, застинал на монитора пред него, Хендрикс усети как го обзема някакъв екзистенциален студ. Маги. Лицето й вече представляваше набор от цветни пиксели, съставени от единици и нули. Това беше Маги — мираж, сън, електронна фантазия. Коя обаче беше Скара? Как беше успяла да премине проверките, да проникне през собствената му броня и да плени сърцето му? Дори сега, след като току-що бе научил шокиращата истина, сърцето му биеше в ритъма, който тя му беше задала.

„Преди теб не съм обичала никого.“ Не знаеше дали да вярва на думите й от видеото. „Нещо се случи, когато се запознахме, някаква мистериозна енергия премина през мен и ме промени.“ Дали най-после в края на записа му беше казала истината, или само така му се искаше? Последното й съобщение поредната лъжа ли беше, целяща да го откаже да изпраща хората си да я издирят? „Това е последното ми пътуване.“ Какво, по дяволите, искаше да каже? Думите отекваха в главата му като погребални камбани и го караха да изтръпва.

Главата го болеше, а мислите му се въртяха безрезултатно в кръг. Вече не можеше да различи истината от неистината, защото толкова му се искаше думите й да са истина, че усещаше нещо като метален вкус, сякаш от кръв, в устата си.

Беше пределно ясно, че е агент, при това дяволски умела. Но за кого работеше и как беше разбрала за Индиго Ридж? Превъртя лентата назад към краткото, но много наситено с преживявания време, което прекараха заедно. Сети се за пикника и какво беше споделил с нея — доста по-малко, отколкото тя вече знаеше, както се оказа. Идеята да предаде без бой на Данзигер охраната на Индиго Ридж беше нейна, въпреки че, разбира се, той не й беше споменал никакви имена.

Защо му беше направила това предложение? Прокара ръка през очите си, но веднага я свали. Очите й сякаш го хипнотизираха от екрана. Толкова му се искаше да посегне и да я докосне, не, не просто да я докосне, жадуваше да я вземе в прегръдките си.

Тя твърдеше, че го е предпазила. Какво пък означаваше това? „Спомняй си за мен и докато охраняваш Индиго Ридж.“

Изведнъж му просветна. Опитала се беше да го предпази, като го накара да престане да се занимава с Индиго Ридж. Но откъде беше разбрала за назначението му? Точността и подробностите на данните, с които разполагаше, надхвърляха въображението му. Нищо чудно, че беше успяла да мине през всички проверки. Мислено си отбеляза, че трябва да въведе промени в целия процес.