Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 199

Борис поклати глава. Даже да доживееше до хиляда години като Метусалем, пак нямаше да разбере какво е накарало Иван, а после и Черкезов да се обърнат срещу родината.

Направи три пълни обиколки по улиците около старата синагога, сега седалище на Семид Абдул-Кахар, и картата на Еврейския квартал се запечата в главата му. Въпреки че стомахът му къркореше неудържимо, се почувства толкова покрит с мръсотия, че се запъти към „Хамам Нуредин“ на „Сук ал-Бзурие“ в друг район на Медина.

Плати, окачи си дрехите в дървено шкафче и за момент спря, за да разгледа ключа, който Черкезов беше получил в мюнхенската джамия и трябваше да достави след три часа в противната ръчица на Семид Абдул-Кахар. Беше малък, златен и със странна форма. Изглеждаше стар, но когато го одраска с нокът, патината му падна. Погледна под нокътя си. Не беше само патина, свалил бе и златното покритие.

Това го накара да погледне на ключето с нови очи. Златото е меко, така че не беше чудно, че е направен от по-твърд метал. Запита се дали не е желязо със златно покритие. Обърна ключа в пръстите си. Формата му беше с нещо странно позната. Нямаше как да го е виждал преди и все пак можеше да се закълне, че не му е за първи път.

Застанал гол пред шкафчето, увит само с хавлия през кръста, започна да рови в паметта си къде може да е попадал на него — може би в книга, списание, статия или дори разузнавателен доклад на ФСБ-2. Нищо не се получи.

Заключи шкафчето със старомоден ключ, закачен на червена памучна каишка за ръка. Цветът означаваше, че си е платил за пълната услуга. Изшляпа до първата от многото кабинки с душове, сауни и стаи за масаж с естествено горно осветление. Какво толкова се отключваше с този ключ и какво го правеше толкова ценен, че Черкезов трябваше лично да го донесе? И защо Черкезов? Със сигурност Семид Абдул-Кахар и „Северий Домна“ разполагаха с куп доверени агенти, които можеха да свършат работата.

Въпросите плуваха из главата му като ято рибки по време на процедурите — първо изкъпване, после изтъркване на тялото и накрая влизане в голяма сауна, облицована с плочки. Седна с кърпа на бедрата, подпря ръце на коленете си и опита да освободи мозъка си от въпросите, съмненията и хилядите отговорности, пред които беше изправен. Главата му беше наведена и погледът му се размаза, докато мускулите му бавно се отпускаха. Усещаше как умората напуска тялото му заедно с потта. Превъзбуденият му мозък постепенно се успокои.