Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 195

Позицията му! Арон заемаше позиция за фаталния изстрел. Щеше да стреля точно когато Ел-Ариан стигне до вратата. И тя би постъпила така. Видя как той застана под ъгъл около четиридесет и пет градуса зад дясното рамо на похитителя й. Това беше най-уязвимата точка — изстрелът в главата.

Но когато погледна Ел-Ариан в очите и надникна в сърцето му, разбра, че той няма да се даде лесно и първата му реакция ще бъде да застреля Арон, а не нея. Войнишкият рефлекс да стреляш срещу нападателя си не беше нещо, на което Ел-Ариан щеше да може да устои. Можеше да застреля първо Арон и после нея, преди да падне, но Арон определено се намираше в смъртна опасност. Единият от мъжете, на които държеше, вече беше умрял заради нея, нямаше да позволи това да се случи и с друг.

Решението накара болката да отстъпи още по-назад в мозъка й, в тялото й нахлу адреналин и ясното желание да направи този последен жест, който ще й даде усещането за справедливост, завършеност и смисъл на живота и смъртта. Също като Ел-Ариан тя не се страхуваше да умре. Всъщност, когато избра да се занимава с оперативна работа, прие, че това е неизбежният изход. Не беше мъченица, обичаше живота и затова с леко съжаление направи каквото трябваше — когато с Ел-Ариан стигнаха до вратата и видя как Арон вдига пистолета си, тя удари с тил похитителя си, заби лакът в бъбреците му и пое ролята на нападател.

Чу как Арон извика и усети как Ел-Ариан остава без въздух. А после попадна в окото на чудовищна буря, която я отхвърли настрани. Усети вкуса на собствената си кръв, почувства как пропада някъде и болката в главата й изчезна.

После всичко потъна в абсолютна тишина.

* * *

Борн се качи на такси, чакащо пред летището. Дамаск се простираше пред него, лъчите на сутрешното слънце отскачаха по предното стъкло и нажежаваха тавана на колата, докато се носеха из улиците. Накара шофьора да го остави на няколко пресечки от онази част на улица „Шукри Куатли“, към която се беше запътил. Измина остатъка от пътя пеша, смесвайки се с потока минувачи. Обиколи бързо и незабелязано сградата на „Ел-Габал“ с геометрична модернистка архитектура и огледа трите входа и охраната на всеки от тях. На предния вход, целият в стъкло и ковано желязо, не се виждаше охрана, но изчакването излезе добра стратегия, защото се оказа, че на точни интервали от по три минути зад стъклените врати преминават двама униформени пазачи. На западната страна на сградата имаше авариен изход. Металната врата изглеждаше стабилна и непробиваема, но Борн знаеше, че непробиваеми врати няма. В задната част откри просторна рампа, празна за момента. Зад нея се виждаха четири широки врати, но всичките бяха затворени. Пред тях седеше униформен пазач, пушеше и говореше по джиесема си. От време на време оглеждаше с присвити очи улицата, търсейки нещо подозрително или необичайно. За разлика от пазачите във фоайето, чиито оръжия бяха прибрани в кобурите, този носеше „Калашников“ АК-47, преметнат на гърба му. Борн огледа покрива и всички възможни подходи към него от различни ъгли. Нямаше дървета или телефонни стълбове, но сградата изглеждаше подходяща за изкачване.