Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 194

Мина през задните помещения на летището, без да е много сигурен къде отива, но намери схема за противопожарна безопасност на една стена. Отне му петнадесет секунди, за да я запомни и да си набележи откъде ще мине.

* * *

Сорая усети, че я влачат назад, и почувства студения метал на дулото, забито отстрани в главата й. Забеляза, че пазачът се поколеба и се почуди. Не работят ли за Ел-Ариан? После те се отдръпнаха и тя видя Арон, Жак Робине и непознат млад мъж, който я гледаше със студения, преценяващ поглед на лекар. Целият приземен етаж беше евакуиран.

— Оставете оръжието — нареди му Арон. Беше въоръжен със „Зиг зауер“. Той мина през двамата пазачи и се приближи. — Не пипайте пистолетите, пуснете жената и ще си излезем оттук мирно и тихо.

— Няма шанс за мирно споразумение — отвърна Ел-Ариан, — нито тук, нито някъде другаде.

— Не можете да избягате — каза Арон и пристъпи напред. — Тази работа може да приключи добре, а може и да свърши зле.

— За нея със сигурност ще е зле. — Ел–Ариан силно натисна дулото в главата й и тя изохка. — Освен ако не се отдръпнете и не ни позволите да минем необезпокоявани.

— Пуснете жената и ще преговаряме — намеси се Робине.

— Дори няма да удостоя предложението ви с отговор — презрително сви устни Ел-Ариан. — Не се страхувам да умра. — Той разтри бузата си в косата на Сорая. — Същото не може да се каже за вашата агентка.

— Те не е агентка — каза Арон.

— Не ми се слушат лъжи. — Ел-Ариан задърпа Сорая по стълбите. — С нея ще се поразходим през долния етаж и ще излезем навън. После ще изчезнем и това ще бъде краят на историята.

Той измина последните няколко крачки надолу и стъпи на мраморния под. Робине нареди на пазачите да се отдръпнат. Ел-Ариан се усмихна. Арон погледна Сорая в очите. „Какво се опитва да ми каже?“, запита се тя.

Ел-Ариан очевидно също забеляза размяната на погледи, защото му каза:

— Ако ме убиеш, ще убиеш и нея. Смъртта й ще тежи на твоята съвест. Хазартен тип ли си? Искаш ли да поемеш този риск?

Докато говореше, той продължаваше да върви през залата. Стъпките им отекваха в безлюдното просторно помещение, където може би щяха да се разиграят последните сцени от живота й. Знаеше, че Арон й е направил някакъв знак. Ако мозъкът й беше бистър, ако болката не я караше да примижава при всяко пулсиране, щеше да знае каква роля се иска да изиграе във финала на тази игра, защото не се съмняваше, че инспекторът е измислил някакъв ход. На негово място тя също щеше да има някакъв скрит коз.

Почти стигнаха до предната врата, следвани по петите от Арон и Робине. Сорая се чувстваше безпомощна като типичната героиня от всеки екшън филм, която изпада в беда, и това така я вбесяваше, че тя изтика болката в най-тъмното ъгълче на съзнанието си и се опита да помисли…