Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 193

* * *

Сорая остана напълно неподвижна. Докосването на Ел-Ариан й подейства като отрова, сякаш са я изложили на лъчението на полоний 210 и е започнала да се разпада отвътре, слаба и безпомощна.

— Коя сте вие, госпожице?

Сорая не каза нищо и продължи да гледа пред себе си. От болката в главата й беше трудно да си събере мислите.

— Изглежда, че сме загадка един за друг, господин Ел-Ариан.

Той извъртя китката й и тя изстена.

— По-скоро врагове, с каквито и други имена да се наричаме.

— Кой нареди да убият Лоран, вие или Маршан?

— Маршан беше бюрократ. — Гласът на Ел-Ариан беше като шкурка. — Занимаваше се с дреболии. Не му достигаше творческа визия, за да измисли смъртта на един предател.

Тя го погледна и това се оказа грешка. Беше като омагьосана, неспособна да помръдне. Не вярваше в понятия като доброто и злото, но през магнетичните му очи надничаше нещо неописуемо зло.

Тя грабна попивателната и я стовари върху слепоочието му. Ел-Ариан залитна назад към стола си и охлаби хватката си. Столът му избяга, плъзгайки се на колелцата си и той падна на пода. Сорая се обърна и изтича в коридора. Чу приглушен вой на аларма — Ел-Ариан вероятно беше натиснал копчето за спешни случаи. Появи се човек от охраната. Той извади пистолета си от черния кобур. Тя се втурна край него, като пътьом му нанесе удар с лакът по гърлото и пазачът се строполи на земята. Сорая се наведе, за да вземе оръжието му, но той я хвана и се наложи да го ритне в лицето, за да се освободи. Подмина асансьора — да се качи в него беше равносилно на това да влезе в капан. Тя хукна по коридора покрай отворените врати и надничащите през тях изненадани лица и стигна до стълбището към долния етаж. Зад себе си чу ругатните на Ел-Ариан.

Вземаше стъпалата по две наведнъж, макар че малко се олюляваше заради неспирната болка в главата. Придържаше се с ръка за лакираните дървени перила, за да не падне. Но когато стигна до средата, в дъното на стълбището от двете му страни пристигнаха пазачи и се затичаха нагоре. И двамата имаха служебни пистолети.

Сорая се обърна назад. Там вече се беше появил Ел-Ариан с оръжие в ръка. Той се пресегна да я хване, тя се опита да му се измъкне, но накрая попадна в лапите му.

29

Борн се усмихна на Ребека на излизане. Уханието на рози от парфюма й се носеше след него по пистата. Видя служителя от охраната да ги чака точно както тя му беше казала.

— Извинете ме — обърна се на арабски към него Борн. — Това е първото ми посещение в Дамаск. Можете ли да ми препоръчате добър хотел?

Мъжът го погледна така, сякаш е досадна муха, и изсумтя нещо. Сблъскаха се, защото Борн се отмести, за да направи път на жена в количка. Борн му се извини, а служителят сви рамене и му записа името на хотела. Джейсън му благодари и си тръгна с неговата служебна карта.

Беше поизостанал от останалите пасажери, но се постара да изостане още повече. После намери това, което търсеше — врата, на която пишеше „Забранено влизането. Само за персонала“. До нея имаше електронен четец. Той прекара откраднатата карта през устройството и отвори вратата. Нямаше представа кой ще оглежда пътниците, докато минават през имиграционните служби, но знаеше, че не искаше никой да го разпознае, особено ако е от „Северий Домна“.