Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 190

— Какво има вътре?

— Един DVD диск, сър.

Хендрикс се намръщи.

— Донесете го.

След минута един от помощниците му остави диска на бюрото. Хендрикс вдигна глава.

— Какво има на него? Няма ли бележка?

— Нищо, сър. Но беше адресирано до вас с надпис „Лично и конфиденциално“.

Хендрикс му махна да излезе, остави диска настрана и се върна към случая с тримата мъртъвци в стая № 916. Разгледа лицата и телата им на снимките от местопрестъплението, отбелязвайки мислено, че нямат татуировки, което изключваше руската мафия. Кои ли бяха тези нещастници? Бяха въоръжени, но това можеше да не означава нищо. И определено не подсказваше нито откъде са, нито за кого работят. От ФБР бяха заключили, че са екип за нападение. Значеше ли това, че жертвите са били повече от една? И къде бяха той, тя или те сега? Обърна на друга страница. ФБР бяха разпитали всички работещи в хотела и гостите на деветия етаж. Никой не беше видял или чул нищо. Вероятно някой лъжеше, но в доклада пишеше, че агентите не смятат така. Оставаше другата възможност — който е бил в стаята, е знаел как да влезе и да излезе от обществена сграда, без да бъде забелязан. Всичко това бяха интересни предположения, но Хендрикс не виждаше как ще му помогнат да открие кои са жертвите и кого е трябвало да нападнат. Налагаше се да намери отговорите на тези въпроси по възможно най-бързия начин. Заплахата от терористични актове тегнеше над всички тях.

Трябваше му някаква добра новина. Обади се на връзката си в ЦРУ.

— Как върви работата по осигуряването на охраната на Индиго Ридж?

— Голяма дандания се вдига. — В гласа му се долавяше нескрито презрение. — Нас ни няма много в тези работи и никой не знае какво да прави. — Той си пое въздух. — Със сигурност би ни била полезна помощта ви, господин министър.

— Ако ви трябва помощ, говорете с директора си Данзигер — отвърна му с ехидна радост Хендрикс. — Нали затова са го сложили на шефското място.

Човекът му се засмя.

— Ще ни убиете, господин министър.

— Не аз.

— Между другото, тук се носи някакъв слух относно вашия нов съдиректор в „Тредстоун“, Питър Маркс.

Хендрикс затаи дъх.

— Какво за него?

— Говори се, че е изчезнал.

Хендрикс не каза нищо.

— Питър все още има доста приятели тук, господин министър. Ако можем да помогнем с нещо…

— Благодаря, ще го имам предвид — каза Хендрикс и прекрати разговора.

Помисли си колко права излезе Маги, когато му предложи този курс на поведение по отношение на Данзигер. Обади се на групата по охраната на Индиго Ридж и им каза, че трябва отново да са готови да се включат в играта. Не можеше да позволи на Данзигер да провали всичко докрай. Мината в Индиго Ридж трябваше да бъде обезопасена. Но удоволствието от перспективата да се намеси като спасител скоро избледня, когато отново го завладяха мислите за изчезването на Питър, посегателството над живота му, изчезването му и досието на ФБР за тройното убийство в хотел „Линкълн Скуеър“. А после телефонът му иззвъня.

— Не ни провървя с болниците — докладва помощникът му, — затова стигнахме чак до Вирджиния и Мериленд. Положението със службите за „Бърза помощ“ е същото.