Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 188

— Харесва ли ви?

— Трудно е да си намериш приятели. — Тя сви рамене. — Но си има предимствата. Дават ми годишен бонус за това, че живея там.

— Отдавна не съм ходил в Дамаск — честно й каза той. — Предполагам, че има много промени.

Тя плъзна еспресото по плота към него. Имаше точно толкова пяна, колкото трябваше.

— И да, и не. Съвременните части са ужасно пренаселени, движението е кошмарно, въздухът е мръсен и задушен, но в Стария град все още има прекрасни покрити колонади, площади с дървета и, разбира се, пространствата около големите джамии. — Тя сви вежди. — Но се наблюдават и тревожни явления.

— Поддръжката на държавата за „Хизбула“ например.

Тя кимна и го погледна угрижено.

— А и през последната година и нещо консервативната част от населението, която гледа с добро око на Иран, все повече се разраства.

Борн се възползва от шанса.

— Значи би следвало мерките за сигурност из града и на летището да са затегнати.

Ребека го погледна тъжно.

— За съжаление да. Особено на летището. Ал-Асад73 затвори всички входни точки, отчасти под западен натиск.

— Но няма да има проблеми, нали?

— Не и за вас — изсмя се тихо тя. — А и на пристигане винаги има някой служител от охраната с по-висш ранг, който отговаря на въпроси и дава упътвания.

Борн беше научил всичко, което искаше. Той изпи набързо кафето си, а Ребека откъсна парченце от списанието си и написа нещо на него. Когато се обърна да тръгне, тя му го подаде.

— Не съм на работа през следващите три дни. — Топлата усмивка отново изгря на лицето й. — Това е номерът ми, в случай че се загубите.

* * *

Вместо да се забие в тялото на Борис, острието се прибра в дръжката. Борис се засмя и с ръба на дланта си удари Черкезов по носа. Разхвърча се кръв, хрущялът се счупи и Черкезов падна по гръб.

Борис си върна ножа. Натисна скритото копче на дръжката и острието отново изскочи. Натисна копчето втори път и го заключи, така че ножът да не се прибира.

Клекна до Черкезов.

— Да се захващаме, Виктор. — Той вкара върха на острието в дясната ноздра на жертвата си. — Сигурно има много неща, които са ти ценни и от които би се отказал, преди да ми кажеш това, което искам от теб.

Черкезов го погледна със зачервени очи.

— По-скоро ще умра.

— Лъжеш, котенце.

Черкезов го погледна неразбиращо.

— Знаеш ли какво се случва на лъжците? Не? Искаш ли да отгатнеш? Не? Е, добре, остават без носове.

С едно движение на китката Борис разпори окървавения му нос. Тялото на Черкезов се изви на дъга, но Борис го натисна обратно с длан.

— Пусни ме, мамка му!

— Забрави, Виктор, тук сме в Чайнатаун.

— … си майката, педераст такъв. Нищо няма да ти кажа.

— Не става въпрос за болката, Виктор, но това вече го знаеш. — Борис избърса ножа в панталона му. — Въпросът е без какво можеш да живееш. — Той се усмихна почти благо. — Не се тревожи, няма да те оставя да умреш. Няма да ми избягаш. — Острието описа кръг по лицето на Черкезов. — Имам предвид, че съм експерт и разполагам с цяла нощ.

* * *