Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 189

Хендрикс беше в кабинета си и разглеждаше папката по разследването за тримата мъже, намерени убити в стая № 916 на хотел „Линкълн Скуеър“. Никой от тях не беше гост на хотела и нямаше документи в себе си. Пръстовите им отпечатъци не дадоха съвпадения, а в момента сравняваха зъбните им снимки, но и това вероятно нямаше да даде резултат. Според агентите от ФБР, които поеха случая от градския отдел по убийствата, пломбите им определено не бяха правени в Америка. За момента можеха да кажат само, че са изработени в Източна Европа — твърде широк периметър.

Хендрикс спря за малко и отпи от леденостудената вода.

Най-странният общ знаменател между трите жертви беше капсулата за самоубийство — кухият зъб, пълен с течен хидроцианид, стар похват на НКВД. Ако тези мъже бяха руснаци, какво, по дяволите, търсеха в стая № 916 на хотел „Линкълн Скуеър“?

Хендрикс обърна страницата. Стаята беше отдадена дългосрочно чрез „Сървис Солушънс“, компания с несъществуващо седалище на Каймановите острови. Той не се съмняваше, че е прикритие кой знае за кого. Разтърка челото си. Които и да бяха собствениците на „Сървис Солушънс“, имаха доста неприятни врагове. Обади се на колега от министерството на финансите, даде му информацията, с която разполагаше за компанията, и го помоли да открие кой е истинският й притежател. После се обади на шефа на групата, на която беше поръчал да открият Питър Маркс. След взривяването на колата в гаража на „Тредстоун“ цялата сграда беше затворена. Всеки, работил по-отскоро или по-отдавна в сградата, се издирваше и подлагаше на разпит, но за момента нямаше резултати. С облекчение научи, че в колата не са намерени човешки останки. От друга страна обаче, го притесняваха показанията на Сал, че с Питър са се намирали заедно в асансьора минути преди експлозията. Нощният пазач слязъл на първия етаж, но бил сигурен, че Питър е продължил надолу към гаража. Следователно можеше да се предположи, че се е намирал в гаража, когато бомбата е избухнала, но не е бил в колата. Какво се беше случило, къде беше? Укриваше ли се? Предположението се налагаше от само себе си.

Хендрикс стана и прекоси кабинета, за да си сложи още лед в каната с вода. Изведнъж му хрумна нещо и той спря на място. Ами ако Питър е пострадал? Върна се на бюрото си и поръча на един от помощниците си да се обади във всяка болница във Вашингтон и околността, като започне с най-близката до сградата на „Тредстоун“. После му хрумна друга идея и му поръча да включи и всички служби за „Бърза помощ“ и частни линейки.

— Ангажирай целия наличен персонал — нареди му най-накрая той.

Седна, завъртя се на стола и се загледа през прозореца. Беше мрачен, ветровит ден. По стъклото се оцеждаха капки дъжд, а навън хората, облечени в лъскави дъждобрани, отиваха и се връщаха от работа, сведени под чадърите си, които трепереха като листа под напора на вятъра.

Уредбата на бюрото му иззвъня и той се обърна към нея.

— Какво има? — През мозъка му минаха хиляди възможности.

— Пристигна пакет за вас, сър. Охраната вече го провери.