Читать «Меч на съдбата» онлайн - страница 79

— Не ме учи, казах! — изрева Даинти, изчервен. — Добре, заработил си. А къде са парите?

— Пуснах ги в обръщение — отговори гордо Телико, като почеса гъстата си коса с типично за полуръста движение. — Парите, господин Даинти, трябва да се въртят, а печалбата — да се увеличава.

— Внимавай да не те изритам! Казвай какво направи с парите от конете!

— Нали казах — накупувах стоки.

— Какви? Какво купи, изрод такъв?

— Ко… кошинила — запъна се метаморфът, а после бързо заизрежда: — Петстотин кори кошинила, шейсет и два центнера кори от мимоза, петдесет и пет гарни розово масло, двайсет и три бъчонки рибено масло, шестстотин глинени паници и осемдесет фунта пчелен восък. Между другото, рибеното масло го купих много изгодно, защото беше леко гранясало. Да, за малко да забравя. Купих и сто лакти хартиено-памучно шнурче.

Настъпи дълго, много дълго мълчание.

— Гранясало рибено масло — каза най-накрая Даинти, като изговаряше много бавно думите. — Хартиено-памучно шнурче. Розово масло. Сигурно сънувам. Да, това е кошмар. В Новиград може да се купи всичко, всякакви ценни и полезни неща, а този кретен харчи парите ми за разни фъшкии. При това в моя облик. Аз съм разорен, отидоха ми паричките, отиде ми репутацията на търговец. Не, стига ми толкова! Дай ми меча, Гералт! Ще го убия на място.

Вратата на залата се отвори със скърцане.

— Търговецо Бибервелт! — пропищя влезлият, тип с пурпурна тога, увиснала на мършавата му фигура като на тояга. На главата му имаше кадифена шапка с формата на обърнато наопаки нощно гърне. — Тук ли е търговецът Бибервелт?

— Да — отговориха едновременно двамата полуръстове.

В следващия момент единият от двамата Даинти Бибервелтовци плисна съдържанието на халбата си в лицето на вещера, изби ловко табуретката изпод Лютичето, мина под масата и се понесе към изхода, като по пътя си събори онзи със смешната шапка.

— Пожар! Помощ! — извика беглецът, когато изскочи в главната зала. — Убиват ни! Горим!

Гералт почисти пяната от дрехата си и се хвърли подир него. Другият Бибервелт също хукна към вратата, но се подхлъзна, стовари се в краката на вещера и двамата паднаха пред самия праг. Лютичето се измъкна изпод масата, като ругаеше свирепо.

— Нападееениеее! — закрещя от пода мършавият, оплел се в пурпурната си тога. — Нападеееениеееее! Бандитииии!

Гералт препълзя през полуръста, влетя в главната зала и видя как метаморфът разбутва посетителите и изскача навън. Хвърли се след него, но веднага се удари в твърдата, неподатлива стена от хора, препречващи пътя му. Успя да повали един от тях — омацан с глина и вонящ на бира, — но останалите го задържаха в железните си обятия. Той се дръпна яростно, чу се сух шум от разкъсващ се плат и под лявата му мишница зейна дупка. Вещерът изруга и спря да се дърпа.

— Хванахме го! — завикаха зидарите. — Хванахме разбойника. Какво да правим, господин майсторе?