Читать «Меч на съдбата» онлайн - страница 78

— Никой не знае — промърмори вещерът. — Включително и той самият. Казах, че е способен да променя произволно структурата на материята, но това е органична, инстинктивна способност…

— Но панталоните… От какво е направил панталоните? И жилетката?

— От неговата собствена променена кожа. Не мисля, че би дал охотно панталоните на някого. Впрочем, те веднага биха изгубили качеството си на кожа…

— Жалко — прояви съобразителност Даинти. — Вече се чудех дали да не го накарам да превърне кофа материя в кофа злато.

Метаморфът, сега вече точно копие на полуръста, се разположи по-удобно на пейката и се усмихна широко, очевидно зарадван, че е станал център на внимание. Седеше в точно същата поза като Даинти и размахваше косматите си крака като него.

— Знаеш много за метаморфите, Гералт — каза той, отпи от халбата, цъкна с език и изхълца. — Наистина много.

— О, Богове, и гласът, и маниерите са на Бибервелт — рече Лютичето. — Няма ли някой червена лента за коса? Трябва да го обозначим, мамка му, защото ще стане лошо!

— Ти какво, Лютиче? — възмути се Даинти Бибервелт Първи. — Надявам се, че няма да ме сбъркаш с него. От пръв…

— … поглед се вижда разликата — довърши Даинти Бибервелт Втори и отново изхълца деликатно. — Наистина, за да ни сбърка някой, трябва да е по-тъп от конско копито.

— Не ви ли казах? — прошепна Лютичето възхитено. — Той мисли и говори точно като Бибервелт. Няма никаква разлика.

— Преувеличаваш — нацупи устни полуръстът. — Страшно преувеличаваш.

— Не — възрази Гералт. — Не преувеличава. Независимо дали вярваш, или не, в този момент той е ти, Даинти. По непонятен начин метаморфът копира точно и психиката на оригинала.

— Пси… какво?

— Е, свойствата на разума, характера, чувствата, мислите. Душата. И така се потвърждава онова, което повечето магьосници и всички свещеници отричат — че душата също е материя.

— Светотатство! — прошепна кръчмарят.

— И глупост — каза твърдо Даинти Бибервелт. — Не разправяй небивалици, вещерю. Свойство на разума, как ли пък не! Да копираш чужд нос или панталони е едно, а разумът е съвсем друго. Сега ще ви го докажа. Ако този въшлив метаморф беше копирал разума ми на търговец, нямаше да продаде конете ми в Новиград, където не се търсят, а щеше да отиде в Дяволски брод, на конския пазар, където се правят търгове. Там не можеш да си на загуба…

— Точно там ще си на загуба. — Метаморфът имитира обидената физиономия на полуръста и изсумтя с неговия маниер. — Първо, цените по търговете в Дяволския брод падат, защото търговците се споразумяват. При това при търговете се плащат допълнителни комисиони на организаторите.

— Не ме учи да търгувам, задник такъв! — възмути се Бибервелт. — В Дяволски брод щях да взема по деветдесет, а може би и сто за кон. А ти колко получи от новиградските хитреци?

— По сто и трийсет — каза метаморфът.

— Лъжеш, мизернико!

— Не лъжа. Отведох конете направо на пристанището, господин Даинти, и намерих там задморски търговец на кожи. Кожарите не използват волове за керваните си, защото воловете са твърде бавни. Кожите са леки, но ценни, трябва да се язди бързо. В Новиград не се търсят коне, значи няма коне. Моите бяха единствените на разположение, така че можех да диктувам цената. Много е просто…