Читать «Меч на съдбата» онлайн - страница 198

Анджей Сапковски

— Цири!

Юрга не виждаше лицето на вещера, скрито в пепеляворусите коси. Виждаше само ръцете в черни ръкавици, които стискаха раменете и ръцете на момичето.

— Ти ме намери! Ох, Гералт! През цялото време те чаках! Толкова ужасно дълго… Ще бъдем заедно, нали? Сега ще бъдем заедно, нали? Кажи, Гералт! Завинаги! Кажи!

— Завинаги, Цири!

— Така, както казваха, Гералт! Както казваха… Аз съм твоето предопределение? Нали? Твоето предопределение ли съм?

Юрга видя очите на вещера. И много се учуди. Чуваше тихия плач на Златолитка, усещаше как треперят ръцете й. Знаеше, че няма да разбере отговора, но го чакаше. И го дочака.

— Ти си нещо повече, Цири. Нещо повече.

Информация за текста

Информация за текста

Анджей Сапковски. Вещерът: Меч на съдбата. Сборник разкази

Превод: Васил Велчев

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Георги Пенчев

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

ИК „ИнфоДар“, София, 2008

ISBN: 978-954-761-332-4

notes

1

Сажен — мярка за дължина, равна на 2,134 метра. — Б.пр.

2

Morgenstern (нем.) — шестопер, старинно оръжие. — Б.пр.

3

В произведенията на Сапковски расата на полуръстовете (пол. — niziołek) е базирана почти изцяло на хобитите на Дж. Р. Толкин. — Б.пр.

4

В произведенията на Сапковски освен полуръстовете има още два вида дребни хуманоидни раси: джуджетата (пол. — krasnolud) и гномите (пол. — gnom). Както казва самият Сапковски в едно интервю, джуджетата са като в митологиите и в произведенията на Толкин — имат бради и са високи 1,20 — 1,35 м. Гномите са техни родственици и също като тях имат кланова структура на обществото и се занимават с металургия, но са по-дребни (0,90 — 1,00 м.), подстригват или бръснат брадите си и имат дълги носове. Елфите, джуджетата и гномите формират Старите раси. Полуелфите са деца на човек и елф. — Б.пр.

5

Ондатра — мускусен воден плъх. — Б.р.

6

Насекомо, от което се добива дъбилно вещество, използвано за получаване на червено багрило. — Б.р.

7

Комес (пол. komes) — в средновековна Полша: титла на командир, който е едновременно военен и административен ръководител на даден район. — Б.пр.