Читать «Меч на съдбата» онлайн - страница 80

— Изведете го! — извика майсторът, като вдигна глава от масата и се огледа невиждащо.

— Страаажа! — крещеше пурпурният, докато се измъкваше на четири крака от страничната зала. — Нападение над чиновник! Стража! Заради това ще отидеш на бесилото, злодей!

— Хванахме го! — викаха зидарите. — Хванахме го, господине!

— Не този! — извика типът с тогата. — Хванете подлеца! Догонете го!

— Кого?

— Бибервелт, полуръста! Догонете го, догонете го! Хвърлете го в тъмницата!

— Сега, сега — каза Даинти, поглеждайки от страничната зала. — Какво има, господин Шван? Не си изтривайте устата с моето име. И не вдигайте тревога, без да има нужда!

Шван замълча, втренчен изумено в полуръста. От страничната зала излезе Лютичето, с накривена шапка, оглеждащ лютнята си. Зидарите започнаха да си шепнат нещо и най-накрая пуснаха Гералт. Вещерът, макар и много ядосан, се ограничи с това, че се изплю на пода.

— Търговецо Бибервелт! — извряка Шван, като примижа късогледо. — Какво означава това? Нападението над градски чиновник може да ви струва скъпо… Кой беше този? Тази полуръст, който избяга?

— Братовчед — отвърна бързо Даинти. — Далечен братовчед…

— Да, да — веднага го подкрепи Лютичето, който се чувстваше в стихията си. — Далечен братовчед на Бибервелт. Известен като Чубек Бибервелт. Черната овца в рода. Още като дете е паднал в кладенец. Пресъхнал кладенец. За беда ведрото се стоварило право върху главата му. Обикновено е спокоен, но когато види пурпурен цвят, изпада в ярост. Ала няма причини за тревога, защото се успокоява при вида на червенокоси дами. Затова и се понесе направо към „Пасифлора“. Казвам ви, господин Шван…

— Достатъчно, Лютиче — изсъска вещерът. — Млъкни, по дяволите!

Шван изглади тогата си, изтръска стърготините и се изправи, придавайки си внушително изражение.

— Дааа — каза той. — Наглеждайте роднините си, търговецо Бибервелт, защото и вие носите отговорност за тях. Ако подам жалба… Но нямам време за това. Тук съм по работа. От името на градските власти ви призовавам да си платите данъка.

— А?

— Данъка — повтори чиновникът и нацупи устни по маниер, който вероятно беше видял от някой вишестоящ. — Какво ви става? От братовчеда ли се заразихте? Щом имате печалба, трябва да си плащате данъците. Или отивате в затвора.

— Аз?! — изрева Даинти. — Аз — печалба?! Аз имам само загуби, мамицата му! Аз…

— Бибервелт — прошепна отново вещерът, а Лютичето крадешком подритна полуръста по косматата лапа. Полуръстът се изкашля.

— То се знае — каза той и се усмихна насила. — То се знае, господин Шван. Ако има печалба, трябва да се платят данъците. Голяма печалба — големи данъци. И съответно — малки данъци при малка печалба, както предполагам.

— Не ми е работа да оценявам доходите ви, търговецо. — Чиновникът направи кисела физиономия, седна и извади от бездънните джобове на тогата си сметало и свитък пергамент, който разгърна на масата, като предварително я изтри с ръкав. — Моята работа е да изчислявам и да събирам. Дааа… Да сметнем сега… Това ще бъде… хм… Две и едно наум… Дааа… Хиляда петстотин петдесет и три крони и двайсет копери.