Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 6

Но подобно нещо беше невъзможно. Никой не можеше да види тези неща. Колибата на отшелника Висогота беше добре скрита в тресавището, във вечно покрит с мъгла пущинак, където никой не се осмеляваше да броди.

* * *

— Да запишем следното — Висогота потопи перото в мастилото: — Изминаха три часа от операцията. Диагноза: vulnus inciswum, порезна рана, нанесена с голяма сила от неизвестен остър предмет, вероятно с изкривено острие. Раната обхваща лявата част на лицето, започва под очната кухина, пресича бузата и стига до челюстта, в района на ухото. Най-дълбоката, почти стигаща до надкостницата част от раната е малко под очната кухина, при костта на скулата. Предполагаемо време от момента на раняването до първата превръзка — десет часа.

Перото заскърца по пергамента, но това скърцане продължи само няколко секунди. И няколко реда. Висогота не смяташе за необходимо да записва всичко, което си говореше.

— Връщайки се към превръзката на раната, да запишем следното — продължи след малко старецът, гледайки в трепкащото огънче на свещта: — Махнах от раната няколко кичура коса и съсиреците, разбира се. Промих я с екстракт от върбова кора. Отстраних мръсотията и външните тела. Направих шевове с коноп. Трябва да отбележа, че не разполагах с друг вид нишки. Използвах компрес от арника и муселинова превръзка.

През средата на стаята притича мишле. Висогота му хвърли залък хляб. Девойката върху одъра дишаше неспокойно, стенеше в съня си.

* * *

— Осми час след операцията. Състоянието на болната е без промяна. Състоянието на лекаря — тоест моето — се е подобрило, защото подремнах малко… Мога да продължа със записките. Защото трябва да впиша малко информация за пациентката ми. За бъдещите поколения. В случай че някои от потомците ни се доберат до тези блата, преди всичко тук да изгние и да се разпадне на прах.

Висогота въздъхна тежко, потопи перото и го изтри от ръба на мастилницата.

— Що се отнася до пациентката, ще бъде записано следното — замърмори той: — Изглежда на около шестнайсет години, висока, сравнително слаба, но в никакъв случай не и мършава, няма признаци на недохранване. Мускулатурата и телосложението са типични по-скоро за млада елфка, но няма никакви признаци, че е метиска или квартеронка. Както е добре известно, ниският процент елфическа кръв може да не остави следи.

Висогота сякаш едва сега си спомни, че не е нанесъл върху листа нито една руна, нито една дума. Поднесе перото към пергамента, но мастилото вече беше изсъхнало. Старецът изобщо не се притесни от това.

— Да запишем също — продължи той, — че девойката никога не е раждала. Освен това върху тялото й няма никакви стари белези, рани, няма следи от онези, които оставят тежкият физически труд, нещастните случаи, бурният живот. Подчертавам: става въпрос за стари следи. Защото скорошните следи са в изобилие. Девойката е била бита. И то не от ръката на баща си. Вероятно е била и ритана.