Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 7
Анджей Сапковски
Намерих върху тялото й и един доста странен белег… Хммм… Да запишем и това, за благото на науката… На слабините й, почти до венериния хълм, е татуирана червена роза.
Висогота огледа съсредоточено заострения връх на перото, после го потопи в мастилницата. Но този път не забрави с каква цел го е направил — бързо започна да покрива листа с равни редове от наклонени букви. Писа, докато перото не изсъхна.
— В безсъзнание говореше и крещеше — продължи той. — Акцентът и произношението й, ако се оставят настрана честите подмятания на непристойни думи от жаргона на престъпниците, не позволяват със сигурност да се определи родината й, но бих рискувал да изкажа твърдението, че е по-скоро от Север, отколкото от Юг. Някои думи…
Той отново заскърца с перото по пергамента, но това не продължи много дълго, даже беше твърде кратко, за да успее да запише всичко, което беше изрекъл преди това. После продължи монолога си от мястото, където го беше прекъснал.
— Някои думи, имена и названия, които девойката изрече в бълнуването си, трябва да се запомнят. И да се проучат. По всичко личи, че тази много необикновена личност е намерила пътя към колибата на стария Висогота…
Той помълча малко, заслушвайки се.
— Само дето се оказва — промърмори той, — че колибата на стария Висогота не е завършекът на пътя й.
Висогота се наведе над пергамента и дори поднесе перото към него, но не написа нищо, нито една руна. Хвърли перото на масата. Сумтя няколко минути, мърмореше ядосано, подсмърчаше. Погледна към одъра, вслушвайки се към идващите оттам звуци.
— Трябва да се констатира и запише — каза той с уморен глас, — че нещата никак не изглеждат добре. Всичките ми старания и лечението ми могат да се окажат напразни. Оказа се, че опасенията ми са основателни. Раната е инфектирана. Девойката има силна треска. Вече се появиха три от четирите признака за остър възпалителен процес.
Нека да запишем, че е минал половин век, откакто не съм практикувал медицина; чувствам как с годините паметта ми отслабва и ловкостта на пръстите ми намалява. Има много неща, които вече не умея; в момента не мога да направя кой знае какво. Цялата ми надежда е в защитните механизми на младия организъм.
— Дванайсети час след операцията. Както се очакваше, появи се четвъртият кардинален признак за инфекция:
— Петнайсети час след операцията. Съмва се. Болната е в безсъзнание. Треската и треперенето се усилват. Освен това се наблюдават силни спазми на лицевите мускули. Ако това е тетанус, свършено е с нея. Надявам се обаче, че това е само лицевият нерв… Или троичният нерв. Или и двата… В такъв случай девойката ще бъде обезобразена… Но ще живее.
