Читать «Кулата на лястовицата» онлайн
Анджей Сапковски
Annotation
Старият философ Висогота открива в блатата Переплут, където е убежището му от света, девойка с ужасен белег на лицето. Той спасява живота й, а тя му разказва историята си… историята на Цири, която се е превърнала в суров убиец, срещайки смърт на всяка крачка.
В същото време Гералт пътува към друидите в опит да открие Цири. Но някой е твърдо решен да му попречи да я намери…
Цири, дъщерята на Павета, внучката на Каланте, прапраправнучката на Рианон, потомката на Лара Дорен — Детето на Старата кръв, което ще отвори Вратата на времето. Лястовицата, символът на пролетта и на надеждата, избавителката, тази, която ще отвори Забранените порти, ще посочи пътя към спасението. И ще възвести възраждането на света.
Анджей Сапковски
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единайсета глава
Информация за текста
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
Анджей Сапковски
Кулата на лястовицата
В нощ, тъмна като черно наметало,
достигнаха до Дун Дара, където
вещерката млада бе се скрила.
Обкръжиха селото изцяло.
В нощ, тъмна като черно наметало,
да я хванат искаха, но не успяха —
не беше още слънцето изгряло,
а трийсет трупа на пътя лежаха.
Първа глава
— Мога да ти дам всичко, което пожелаеш — казала вълшебницата. Богатство, власт и скиптър, слава, дълъг и щастлив живот. Избирай.
— Не искам нито богатство, нито слава, власт или скиптър — отговорила вещерката. — Искам да имам кон, черен и бърз като нощен вихър. Искам да имам меч, блестящ и остър като лунен лъч. Искам да се нося в черна нощ на този черен кон из света, искам да поразявам Злото и Мрака с блестящия си меч. Това искам.
— Ще ти дам кон, черен като нощта и по-бърз от нощния вихър — обещала вълшебницата. — Ще ти дам и меч, по-ярък и по-остър от лунен лъч. Но ти искаш много, вещерке, и ще трябва и да платиш много.
— С какво? Та аз нямам нищо.
— С твоята кръв.
Всички добре знаят, че вселената, също както и животът, се движи в кръг. Кръг, върху който са отбелязани осем магически точки, образуващи годишния цикъл. Тези точки, разположени в кръга по двойки точно една срещу друга, са
Акостиралите на плажовете в околностите на Яруга и Понтар хора донесли със себе си собствен календар, в основата на който било движението на луната. Този календар разделял годината на дванайсет месеца, определящи годишния цикъл на работа на земеделеца — от началото, от изработването на коловете през януари, до самия край, когато мразът сковава земята. Но въпреки че хората разделяли годината и отмервали датите по различен начин, те харесали елфическия кръг и осемте точки върху него. Заимствали от елфическия календар Имбаелк и Ламас, Саовине и Белетейн; двете слънцестоения и равноденствия станали важни празници и за хората, тържествени дати. Започнали да се открояват сред останалите дати толкова явно, колкото се откроява от останалите дървета някое, намиращо се насред ливадата.
