Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 5

Висогота тъкмо измъкваше от водата последната — също празна — мрежа, когато чу цвилене на кон. Козодоите внезапно млъкнаха, като по команда.

В блатата Переплут имаше островчета — сухи, високо разположени места, обрасли с черни брези, елхи, дрян и трънаци. Повечето островчета бяха обградени толкова плътно от тресавищата, че беше абсолютно невъзможно дотам да се добере кон или ездач, който не познава добре пътечките. И все пак цвиленето — Висогота отново го чу — идваше точно от такова островче.

Любопитството надделя над предпазливостта.

Висогота не разбираше много от коне и техните породи, но беше естет, способен да разпознае и оцени красотата. А открояващият се на фона на брезите вран кон с козина, блестяща като антрацит, беше невероятно красив. Толкова красив, че изглеждаше нереален.

Обаче беше реален. И съвсем реално беше попаднал в капан, заплел юздите си в кървавочервените клони на дряна. Когато Висогота се приближи, конят прибра ушите си и удари с копито така, че земята се разтресе, дръпна красивата си глава и се извърна. Сега си личеше, че това е кобила. Виждаше се й още нещо. Нещо, от което сърцето на Висогота се разтуптя диво, и сякаш невидими клещи стиснаха гърлото му.

Зад коня, в една плитка яма, лежеше труп.

Висогота хвърли чувала си на земята. И се засрами от първата си мисъл — да се обърне и да си плюе на петите. Приближи се, запазвайки бдителност, защото враната кобила пристъпи на място, прибра уши, озъби се в мундщука и сякаш само чакаше удобен случай да го ухапе или изрита.

Трупът беше на юноша. Той лежеше по очи, с една ръка, притисната към тялото, а другата — разперена встрани, с пръсти, впити в пясъка. Момчето носеше велурена салтамарка, тесни кожени панталони и високи до коленете меки елфически ботуши с катарами.

Висогота се наведе, и в този момент трупът гръмко изстена. Враната кобила изцвили протяжно и удари с копита земята.

Отшелникът се отпусна на колене, внимателно преобърна ранения. Неволно отдръпна глава и изсумтя при вида на чудовищната маска от мръсотия и засъхнала кръв върху лицето на момчето. Висогота внимателно събра мъха, листата и пясъка от покритите със слуз и слюнка устни, опита се да отлепи от бузата сплъстените коси, залепнали от кръвта. Раненият застена приглушено и се разтрепери. Висогота най-накрая отлепи косата от лицето му.

— Момиче — каза той високо, неспособен да повярва на видяното. — Това е момиче.

* * *

Ако в този ден някой беше успял да се промъкне тихо и незабележимо до забутаната сред тресавищата къщурка с порутена и обрасла с мъх, стряха, ако беше погледнал през процепите в капаците на прозорците, щеше да види в оскъдно осветената с лоена свещ вътрешност девойка с глава, плътно омотана с бинтове, лежаща почти мъртвешки неподвижно върху застлан с кожи одър. Би видял и старец с бяла клиновидна брада и дълги бели коси, падащи върху раменете му изпод голяма плешивина, започваща от високо, издълбано от бръчки чело. Щеше да забележи и как старецът пали още една свещ, как слага на масата пясъчен часовник, как наостря перото си, как се навежда над пергамента. Как се замисля и си мърмори нещо под носа, без да изпуска от поглед лежащата върху одъра девойка.