Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 4

Яре въздъхна дълбоко, опитвайки се да успокои треперенето на ръцете и устните си.

— Това не е страх — прошепна той, отклонявайки поглед от очите на магьосницата. — Не се страхувам, тревожа се! За нея. Сънувах…

— Аз също сънувах — стисна устни Трис. — Сънували сме едно и също — аз, ти и Ненеке. Но за това — никому нито дума.

— Кръвта върху лицето й… Толкова много кръв…

— Помолих те да мълчиш. Ненеке идва.

Върховната жрица се приближи към тях. Лицето й беше уморено. Отговори на безмълвния въпрос на Трис с поклащане на главата. Забеляза, че Яре се готви да каже нещо, и го изпревари:

— За съжаление — нищо. При минаването на Дивия лов над храма са се събудили почти всички, но никой не е имал видения. Иди да спиш, момче, няма какво да правиш тук. Момичета, по спалните помещения!

Тя потърка с две ръце очите и главата си.

— Ех… Еквинокция! Проклета нощ… Лягай си, Трис. Нищо не можем да направим.

— Безпомощността ме довежда до безумие — стисна юмруци магьосницата. — При мисълта, че тя някъде там страда, че кръвта й изтича, че е в опасност… Проклятие, само ако знаех какво да направя!

Ненеке, върховната жрица в храма на Мелителе, се извърна:

— А опита ли да се помолиш?

* * *

На юг, далеч отвъд планините Амел, в Ебинг, в района на име Переплут, в обширните мочурища, прорязани от реките Велда, Лете и Арете, на място, отдалечено на осемстотин мили гарванов полет по права линия, старият отшелник Висогота внезапно се събуди на зазоряване от кошмар. Изобщо не можа да си спомни какво е сънувал, но от вълнение не можа да заспи отново.

— Студено, студено, студено, бррр — мърмореше си Висогота, крачейки на пътечката сред тръстиките. — Студено, студено, бррр.

Поредната мрежа беше празна. Нито една ондатра. Изключително неуспешен лов. Висогота изчисти мрежата от калта и тревата, шепнейки проклятия и подсмърчайки с премръзналия си нос.

— Студено, бррр, ху-ха — бърбореше той, вървейки към началото на блатото. — А все още е септември! Минали са само четири дни от Еквинокцията! Откакто съм жив, не е имало такива студове в края на септември. А аз живея вече доста дълго!

Поредната — вече предпоследна — мрежа също беше празна. На Висогота вече дори не му се ругаеше.

— Определено става все по-студено всяка следваща година — мърмореше си той, докато вървеше. — А сега изглежда, че ефектът на застудяването рязко се засилва. Е, елфите са предвидили това отдавна, но кой вярва на предсказанията на елфите?

Над главата на стареца запърхаха криле, понесоха се сиви, невероятно бързи сенки. Мъглата над тресавището отново се изпълни с дивите, накъсани трели на козодоите и бързото плющене на криле. Висогота не обръщаше внимание на птиците. Той не беше суеверен, а над блатата винаги имаше много козодои, особено на разсъмване — тогава летяха толкова нагъсто, че го беше страх да не го закачат за главата. Е, невинаги бяха толкова много като днес, и може би песента им невинаги беше толкова страховита… От друга страна, в последно време природата си правеше странни шеги, редяха се куриоз след куриоз, всеки следващ по-куриозен от предишния.