Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 3

Тази нощ на есенната Еквинокция беше нощ на кошмари и привидения, нощ на внезапни пробуждания върху смачканите и мокри от пот чаршафи. Виденията и събужданията не се разминаха дори и на най-светлите личности — в Нилфгард, Града на Златните кули, се събуди с вик император Емхир вар Емрейс. На Север, в Лан Ексетер, скочи от леглото си крал Естерад Тисен, събуждайки съпругата си, кралица Зулейка. В Третогор падна от леглото и сграбчи камата си супершпионинът Дийкстра, като при това събуди съпругата на министъра на финансите. В замъка Монтекалво скочи от чаршафите си от дамаска магьосницата Филипа Ейлхарт, но без да събуди съпругата на граф де Ноалие. Събудиха се — повече или по-малко внезапно — джуджето Ярпен Зигрин в Махакам, старият вещер Весемир в планинската крепост Каер Морхен, банковият служител Фабио Сахс в град Горс Велен, ярлът Крах ан Крайт на борда на дракара „Рингхорн“. Събуди се магьосницата Фрингила Виго в замъка Боклер, събуди се жрицата Сигрдрифа в храма на богинята Фрея на остров Хиндарсфял. В обсадената крепост Марибор се събуди Даниел Ечевери, граф на Гарамоне. Зивик, десетник от Кафявата рота, се събуди във форт Бан Глеан. Събуди се търговецът Доминик Бомбастус Хувенагел в градчето Клармон. И много, много други.

Но малцина бяха онези, които успяха да свържат тези явления и феномени с истински, конкретен факт. И с конкретна личност. Така се получи, че трима от тях прекараха нощта на есенната Еквинокция под един покрив. В храма на богинята Мелителе в Еландер.

* * *

— Козодои… — простена писарят Яре, вторачил се в тъмнината, спуснала се над храмовия парк. — Сигурно са хиляди, цели облаци… Врещят за нечия смърт… За нейната смърт… Тя умира…

— Не говори глупости! — Трис Мериголд се обърна рязко и вдигна юмрук — за момент изглеждаше, че ще удари или бутне момчето в гърдите. — Да не вярваш в глупави суеверия? Краят на септември е, козодоите се събират на групи, преди да отлетят. Напълно естествено е!

— Тя умира…

— Никой не умира! — извика магьосницата. — Никой, ясно ли ти е? Престани да плещиш глупости!

В коридора на библиотеката прииждаха послушнички, разбудени от нощната тревога. Лицата им бяха сериозни и бледи.

— Яре — Трис се успокои, сложи ръката си върху рамото на момчето и силно го стисна, — ти си единственият мъж в храма. Всички гледаме към теб, търсим в теб помощ и опора. Не можеш да си позволиш да се страхуваш, не можеш да си позволиш да се паникьосваш. Овладей се. Не ни разочаровай.