Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 2
Анджей Сапковски
Защото тези дати са магически.
За никого не е тайна, че по време на тези осем дни и нощи невероятно се усилва магическата аура. Никой не се учудва от магическите феномени и загадъчните явления, съпровождащи тези осем дати, и особено двукратните Еквинокции и Солтиции. Хората дотолкова вече са свикнали с тези феномени, че рядко някой се вълнува от тях.
Но тази година беше различно.
През тази година хората, както обикновено, отбелязаха есенната Еквинокция с тържествена семейна вечеря, на която на масата се слагаха колкото се може повече различни плодове от тазгодишната реколта, дори и някои да не бяха в големи количества. Така повеляваше обичаят. След като похапнаха и благодариха на Мелителе за урожая, хората отидоха да си легнат. И тогава започна ужасът.
Точно преди полунощ се разрази люта виелица, задуха ужасен вятър, в който, наред с шума от превиващи се почти до земята дървета, пращенето на стрехите и ударите на кепенците, се чуваха страховит вой и крясъци. Облаците в небето приемаха най-страховити форми, сред които най-често се повтаряха силуетите на носещи се в галоп коне и еднорози. Ураганът вилня почти час, а в настъпилата след него неочаквана тишина нощта оживя с трелите и пляскането на крилете на стотици козодои — тези тайнствени птици, които според мълвата се събират на ята над умиращи, за да пеят заупокойни песни. Този път хорът на козодоите беше толкова силен и гръмък, сякаш целият свят умираше. Козодоите пееха песента си с диви гласове, небосклонът се покриваше с облаци, остатъците от лунна светлина угасваха. Тогава заскимтя страховито и банши, предвестница на нечия скорошна и внезапна смърт, а през черното небе се понесе в галоп Дивия лов — шествие от огненооки призраци, яхнали скелетите на коне и шумно развяващи разкъсани наметала и знамена. Както и други години, Дивия лов събра своя урожай, но този път той беше толкова ужасен, какъвто хората не го бяха виждали от много години — само в Новиград повече от двайсет души изчезнаха безследно.
Когато Ловът си отиде и облаците се разсеяха, хората видяха луната — малка, както винаги по време на равноденствие. Но тази нощ имаше кървав цвят.
Обикновените хора имаха множество обяснения за феномена на Еквинокциите, които, между другото, се различаваха доста помежду си в зависимост от спецификата на регионалната демонология. Астролозите, друидите и магьосниците също си имаха свои обяснения, но в повечето случаи — погрешни, колкото да се отбие номерът. Малко, невероятно малко бяха хората, умеещи да свържат това явление с реалните факти.
На островите Скелиге, например, някои суеверни хора сметнаха шокиращите явления за предвестник на