Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 33

— И кой ще повярва в това?

— Всеки. — Хотспорн се наведе в седлото и я погледна в очите. — Защото това си е самата истина. Ти си невинна жертва, Фалка. Ти все още нямаш шестнайсет, по законите на Империята си непълнолетна. Оказала си се по случайност в бандата на Плъховете. Не си виновна, че ти е хвърлила око една от бандитките, Мистле, чийто противоестествени наклонности не са тайна за никого. Попаднала си под влиянието на Мистле, от теб са се възползвали сексуално и са те принудили…

— Ето че всичко се изясни — прекъсна го Цири, като се изненада от спокойствието си. — Най-накрая стана ясно какво целиш. Вече съм виждала такива като теб.

— Наистина ли?

— Както при всяко петле — продължи тя все така спокойно, — гребенчето ти се надигна при мисълта за мен и Мистле. Както при всеки глупав самец, в глупавата ти глава се е мярнала мисълта да опиташ да ме излекуваш от противоестествената болест и да ме обърнеш към правата вяра. А знаеш ли кое е най-противоестествено в цялата тази история? Точно тези мисли!

Хотспорн я наблюдаваше безмълвно, запазвайки загадъчна усмивка върху тънките си устни.

— Мислите ми, драга Фалка — каза той след кратко мълчание, — може и да не са благопристойни, може и да не са съвсем прилични, и явно не са невинни… Но, богове, те съответстват на природата ми. Моята. Обиждаш ме, предполагайки, че привличането ми към теб се дължи на някакво… перверзно любопитство. Ха, ти обиждаш самата себе си, като не забелязваш или не искаш да забележиш, че пленителният ти чар и необикновената ти красота могат да накарат всеки мъж да застане на колене. Че очарователният ти поглед…

— Слушай, Хотспорн — прекъсна го тя, — да не искаш да спиш с мен?

— Каква интелигентност — разпери ръце той. — Просто нямам думи.

— Тогава аз ще ти помогна. — Тя леко пришпори коня, за да може да погледне Хотспорн през рамо. — Защото аз имам достатъчно думи. Чувствам се поласкана. Във всеки друг случай — кой знае… Ако беше някой друг… Но ти, Хотспорн, изобщо не ми харесваш. Нищо в теб не ме привлича, абсолютно нищичко. И даже бих казала обратното — всичко в теб ме отблъсква. Трябва да си наясно, че при такива условия половият акт би бил нещо противоестествено.

Хотспорн се разсмя, също пришпорвайки коня си. Кобилата затанцува по пътя, красиво вдигнала изящната си глава. Цири се завъртя в седлото, борейки се със странното чувство, което изведнъж оживя в нея, оживя някъде дълбоко, в най-долната част на корема, но бързо и отчаяно се стремеше да излезе навън, към раздразнената от дрехите кожа. „Казах му истината — помисли си тя. — Той не ми харесва, по дяволите, но конят му ми харесва, тази врана кобила… Не той, а конят… Що за безумие! Не, не, не! Дори и да я нямаше Мистле, щеше да е смешно и глупаво да му се отдам само защото ме възбужда видът на танцуващата по пътя врана кобила.“

Хотспорн я изчака да се приближи, като я гледаше в очите и странно се усмихваше. После отново дръпна юздата, карайки кобилата да тропа с крака, да се завърта, да пристъпва танцово встрани. „Знае — помисли си Цири. — Старият негодник знае какво чувствам. По дяволите! Аз просто съм любопитна!“