Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 31

— Настигнах го. — Цири изтри челото си с ръкав. — Даже доста бързо, защото той не бързаше особено. И изобщо не се учуди, когато ме видя!

* * *

— Госпожице Фалка! — Хотспорн дръпна юздата и обърна с танцова стъпка враната кобила. — Каква приятна изненада! Макар че, признавам си, не е чак толкова голяма. Очаквах я, не крия, че я очаквах. Знаех, че ще направите избор. Мъдър избор. Забелязах изблик на интелигентност в прекрасните ви и очарователни очи.

Цири се приближи, така че стремената им почти се допряха. После се изхрачи шумно, наведе се и се изплю на пясъчната настилка на пътя. Беше се научила да плюе с такъв маниер, отвратителен, но ефективен, когато трябваше да охлади ентусиазма на някой обожател.

— Както разбирам — леко се усмихна Хотспорн, — искате да се възползвате от амнистията?

— Лошо си разбрал.

— Тогава трябва ли да се радвам при вида на красивото ви лице?

— Защо не? — изсумтя тя. — На станцията говореше, че се радваш на всяка компания по пътя.

— Винаги — усмихна се той широко. — Но ако не става въпрос за амнистията, не съм сигурен, че сме в една и съща посока. Както виждате, намираме се на кръстопът. Четирите страни на света, необходимост от избор… Символика, като в онази добре позната легенда. Ако тръгнеш на запад — няма да се върнеш. Ако тръгнеш на изток — няма да се върнеш. На север… Хммм… На север от този стълб е амнистията…

— Стига с тази амнистия!

— Както желаете. Тогава накъде води пътят, ако мога да попитам? В коя от посоките на символичния кръстопът? Маестро Алмавера, специалистът по татуировките, поведе мулетата си на запад, към градчето Фано. Източният път води към селището Ревност, но аз на ваше място бих избегнал тази посока…

— Река Яра — изрече бавно Цири, — за която стана въпрос на станцията, е нилфгардското име на Яруга, нали?

— Такава сте учена — наведе глава той, поглеждайки в очите й, — а не знаете това?

— Не можеш ли да отговориш по човешки, когато те питат по човешки?

— Просто се пошегувах, защо се ядосвате? Да, това е същата река. На елфически и нилфгардски — Яра, на северен език — Яруга.

— А устието на тази река е Цинтра? — продължи Цири.

— Да. Цинтра.

— Цинтра далече ли е оттук? На колко мили е?

— Не са малко. И зависи в какви мили се смята. Почти всяка държава има своя миля, не е трудно да се сбърка. По-удобен е методът на всички пътуващи търговци — да се смята в дни. За да се достигне оттук до Цинтра, ще са необходими двайсет и пет — трийсет дни.

— Накъде? Право на север?

— Много ви е интересна тази Цинтра, госпожице Фалка. Защо?

— Искам да се възкача на трона й.

— Добре, добре. — Хотспорн вдигна длан, сякаш за да се защити. — Разбрах деликатния намек, няма да задавам повече въпроси. Най-краткият път за Цинтра, колкото и да е парадоксално, води право на север, защото нататък няма пътища, а само блата. Първо трябва да се насочите към град Форгехам, а след това да потеглите на северозапад, към Метина, столицата на страната със същото име. После трябва да прекосите равнината Маг Деира, по търговския път чак до град Нойнройт. Едва оттам трябва да поемете по северния път, водещ към долината на река Йелена. Оттам вече е по-лесно — по пътя непрестанно се точат войскови подразделения. Той минава през Назаир и Стълбата Марнадал — проход, водещ към долината Марнадал. А долината Марнадал — това вече е Цинтра.