Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 34

— Имаш борови иглички по косата — подхвърли меко Хотспорн, приближавайки се много близо и протягайки ръка. — Ще ги махна, ако позволиш. Ще добавя, че жестът ми е изключително резултат от моята галантност, а не от извратено желание.

Тя много се учуди, че докосването е приятно. Все още не беше взела решение, но за всеки случай преброи колко дни са минали от последната й менструация. На това я беше научила Йенефер — да брои предварително, а не когато е разгорещена, защото после, когато стане горещо, се появява странно нежелание човек да се занимава с изчисления и да мисли за възможните последствия.

Хотспорн я гледаше в очите и се усмихваше, сякаш знаеше, че изчисленията ще бъдат в негова полза. „Само да не беше толкова стар — въздъхна крадешком Цири. — Но той сигурно вече има трийсет години…“

— Турмалин. — Пръстите на Хотспорн докоснаха нежно ухото й и обецата. — Красиво, но само турмалин. С удоволствие бих ти подарил изумруди. Те са много по-зелени, което значи че ще отиват много повече на красотата и очите ти.

— Знай — процеди тя, гледайки го безсрамно, — че ако се стигне до нещо, ще взема изумрудите предварително. Защото ти се отнасяш експлоататорски не само с конете, Хотспорн. На сутринта след замайващата нощ може да решиш, че е твърде претенциозно да си спомниш името ми. Пес Кучо, котак Мърчо и момиче Мацка.

— Ле-ле! — засмя се той пресилено. — Можеш да накараш и най-горещото желание да замръзне, Снежна кралице.

— Минала съм добро обучение.

* * *

Мъглата се поразсея, но беше все така мрачно. И сънливо. Сънливостта им беше прекъсната грубо от викове и тропот. Иззад дъбовете, покрай които минаваха в момента, изскочиха конници.

Цири и Хотспорн действаха толкова бързо и съгласувано, сякаш бяха тренирали това със седмици. Обърнаха конете и потеглиха в галоп, притиснати към гривите и подкарвайки конете с викове и удари с пети. Над главите им засвистяха перата на стрели, дочуха се крясъци, звънтене, тропот.

— Към гората! — извика Хотспорн. — Свърни към гората! В гъсталака!

Те завиха, без да намаляват скоростта. Цири се притисна още по-силно към шията на коня, за да не я свалят от седлото удрящите я по раменете клони. Тя видя как една стрела от арбалет отцепи треска от един елшов дънер. Пришпори с вик коня, очаквайки всеки момент да получи стрела в гърба. Движещият се пред нея Хотспорн изведнъж странно изохка.

Прескочиха дълбока яма и стремително навлязоха в трънестия гъсталак. И в този момент Хотспорн се плъзна от седлото и рухна в клюквата. Кобилата изцвили, хвърли къч, размаха опашка и се понесе нататък. Цири не се поколеба — скочи и удари коня си по задницата. Той последва враната кобила, а Цири помогна на Хотспорн да се изправи, и двамата се гмурнаха в храстите, в елшака, претърколиха се, плъзнаха се надолу по склона и паднаха сред високите папрати на дъното на дерето. Мъхът смекчи падането им.

Горе, по склона, тракаха копитата на преследвачите — за щастие, насочили се към високата гора след отдалечаващите се коне. Изглежда, не бяха забелязали падането на ездачите в папратите.