Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 32

— Хммм… — Цири се вторачи в зеления хоризонт, в размитата линия на черните възвишения. — До Форгехам, а после на северозапад… Това значи… По кой път?

— Знаете ли — усмихна се леко Хотспорн, — аз съм тръгнал точно към Форгехам, а после — до Метина. Ето този път, където се жълтее пясъкът между боровете. Яздете подир мен — и няма да се заблудите. Амнистията си е амнистия, но ще ми е приятно да пътешествам с такава очарователна госпожица.

Цири го измери с най-студения поглед, на който беше способна. Хотспорн насмешливо прехапа устни.

— Е, какво?

— Да вървим.

— Браво, госпожице Фалка. Мъдро решение. Вече казах, че колкото сте красива, толкова сте и умна.

— Престани да ми викаш госпожица, Хотспорн. От твоите уста това звучи обидно, а аз не позволявам да ме обиждат безнаказано.

— Както желаете, госпожице…

* * *

Въпреки красивия изгрев, денят се оказа сив и мокър. Влажната мъгла притъпяваше яркостта на есенния листак на надвисналите над пътя дървета, пламнали в хиляди оттенъци на охрата, червеното и златистото.

Във влажния въздух се носеше аромат на кора и гъби.

Яздеха бавно върху килима от паднали листа, но Хотспорн често пришпорваше враната кобила, като от време на време я караше да се движи в тръс или дори в галоп. В такива моменти Цири ги гледаше възхитено.

— Тя има ли си име?

— Не. — Зъбите на Хотспорн проблеснаха. — Отнасям се към конете експлоататорски, сменям ги твърде често и не се привързвам към тях. Смятам за много претенциозно да се дават имена на конете, без да имаш коневъдна ферма. Съгласна ли си с мен? Кон Вранчо, пес Кучо, котак Мърчо. Претенциозно!

* * *

На Цири не й харесваха неговите погледи и многозначителни усмивки, още по-малко пък — насмешливия тон на неговите въпроси и отговори. Ето защо възприе най-простата тактика — мълчеше, отговаряше с кратки реплики, не го провокираше. Ако успееше. Невинаги успяваше. Особено когато той заговореше за онази своя амнистия. Когато тя за пореден път доста рязко изрази недоволство, Хотспорн изненадващо смени тактиката — зае се да й доказва, че в нейния случай амнистията е излишна и че даже изобщо не я засяга. Амнистират се престъпниците, а не техните жертви. Цири прихна:

— Самият ти си жертва, Хотспорн!

— Казах го напълно сериозно — увери я той. — Не за да те развеселя, а за да те посъветвам как да отървеш кожата, в случай че те хванат. Разбира се, това няма да подейства на барон Касадей, от Варнхагенови също не можеш да очакваш снизхождение, те в най-добрия случай ще те линчуват на място, бързо и — ако имаш късмет — безболезнено. Но ако попаднеш в ръцете на префекта и се изправиш пред съда, пред суровото, но справедливо лице на имперския закон… В този случай бих ти препоръчал следната защитна линия: избухни в плач и настоявай, че си невинна жертва на обстоятелствата.