Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 30

— Разказвай, Разкажи как си тръгнала подир Хотспорн, за да си върнеш наследството. Да си върнеш това, което ти принадлежи.

— Напразно говориш с неодобрение и сарказъм. Да, знам, че беше глупаво, сега го виждам, но тогава не го виждах… Бях по-умна в Каер Морхен и в храма на Мелителе, там знаех, че миналото не може да се върне, че вече не съм принцеса на Цинтра, а нещо съвсем друго, че вече нямам никакво наследство, всичко е загубено и нищо не може да се направи, трябва да се примиря. Обясниха ми това, деликатно и спокойно, и аз го приех. Също спокойно. И изведнъж всичко започна да се връща. Първо, когато се опитаха да ми тикнат в очите титлата на тази баронеса Касадей… Никога не са ме вълнували подобни неща, но тогава изведнъж се вбесих, вирнах нос и се развиках, че титлата ми е по-висока от нейната и че родът ми е по-знатен. И оттогава това нещо повече не ми излезе от главата. Чувствах, че гневът в мен расте. Разбираш ли това, Висогота?

— Разбирам.

— А при думите на Хотспорн чашата преля. За малко да кипна от ярост… По-рано толкова ми бяха говорили за предопределението… А сега се получаваше, че някой друг се възползва от моето предопределение, чрез обикновена измама. Някой се беше представил за мен, за Цири от Цинтра, и щеше да получи всичко, да се къпе в разкош. Не, не можех да мисля за нищо друго… Изведнъж осъзнах, че се налага да изтърпявам недояждане, студ, спане под открито небе, принудена съм да си мия интимните места в ледени потоци… Аз! Която трябваше да имам вана от злато! С вода, ухаеща на лавандула и рози! И топли кърпи! Чисти чаршафи! Разбираш ли, Висогота?

— Разбирам.

— Изведнъж се оказа, че съм готова да отида до най-близката префектура, в най-близкия форт, до същите тези „черни“ нилфгардци, от които толкова се страхувах и които толкова мразех… Бях готова да им кажа: „Аз съм Цири, нилфгардски тъпаци; не нея, а мен трябва да вземе за жена вашият глупав нилфгардски император. Пробутали са му някаква нагла авантюристка, а този идиот не е прозрял измамата“. Бях толкова вбесена, че щях да постъпя точно така, ако ми се беше удал удобен случай. Без да се замислям. Разбираш ли, Висогота?

— Разбирам.

— За щастие успях да се успокоя.

— За голямо твое щастие — сериозно кимна отшелникът. — Личи си, че в историята с женитбата на императора са забъркани различни интереси, борби на партии и фракции. Ако се беше разкрила, осуетявайки нечии планове, нямаше да избегнеш кинжала или отровата.

— И аз го съзнавах. Но го забравих. Напълно го забравих. Да си призная коя съм беше равносилно на смърт. Успях да се убедя в това. Но да не избързвам.

Мълчаха известно време, занимавайки се с кожите. Преди няколко дни уловът се беше оказал доста богат, в капаните и мрежите бяха попаднали доста ондатри и нутрии, две видри и един бобър. Така че имаше достатъчно работа.

— Настигна ли Хотспорн? — попита най-накрая Висогота.