Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 18
Анджей Сапковски
— Благодаря за поучението — подигра й се Висогота. — Сигурен съм, че човек дори и да е живял цял век, никога не е късно да научи нещо ново. Наистина, винаги си струва да послушаш зрелите и опитни хора.
— Шегувай се ти, шегувай се — тръсна глава Цири. — Докато можеш. Защото сега е мой ред, сега аз ще те позабавлявам с разказа си. Ще ти разправя какво се е случило с мен. А когато свърша, ще видим дали ще ти е до шеги.
Ако този ден в здрача някой се беше добрал до къщурката с порутена стряха и беше погледнал в процепите между капаците на прозорците, щеше да види в оскъдно осветената стая белобрад старец, съсредоточено слушащ разказа на девойка с пепеляви коси, седнала на един пън до огнището. Той би забелязал, че девойката говори бавно, сякаш търси подходящите думи с усилие; че нервно потърква обезобразената си от отвратителен белег буза и редува с дълги минути мълчание разказа си за своята съдба. Разказ за знанията, които е получила и които — всичките до едно — са се оказали лъжливи и объркани. За обещанията, които са й давали и които не са били спазени. Разказ за това как предопределението, в което е била заставена да вярва, я е измамило и я е лишило от наследството й. За това как всеки път, когато вече е започвала да вярва, върху нея са се стоварвали страдание, болка, несправедливост и унижение. За това как онези, които е обичала и на които е вярвала, са я предали, не са й се притекли на помощ, когато е страдала, когато са я заплашвали позор, мъчения и смърт. Разказ за идеалите, които е била длъжна да следва, но които са я подвели, предали и изоставили точно когато са й били особено нужни, доказвайки по този начин колко нищожна е била стойността им. Разказ за това как най-накрая е получила помощ, приятелство и любов от онези, от които не би трябвало да търси нито помощ, нито приятелство. Да не говорим за любов.
Но никой не би могъл да види това, още по-малко пък — да го чуе. Къщурката с порутена и обрасла с мъх стряха беше добре скрита сред мъгла в блатата, в които никой не се осмеляваше да навлезе.
Втора глава
При встъпването си в зряла възраст младата девойка започва да изследва области от живота, които до момента са й били недостъпни и които в приказките се символизират с проникване в тайнствени кули и търсене на скритите там стаи. Девойката се качва на върха на кулата по вита стълба — в сънищата стълбите са символ на еротични преживявания. Малката, забранена, заключена стая символизира вагина, а превъртането на ключа в ключалката — сексуален акт.
Западният вятър носеше със себе си нощна буря.
Тъмновиолетовото небе бе пресечено от линията на светкавица, експлодира протяжен гръм. Внезапен дъжд удари прашните пътища с капки, гъсти като масло, забарабани по покривите, размаза прахта по прозорците. Но силният вятър бързо прогони пороя, прогони бурята някъде далеч, отвъд пламтящия от светкавиците хоризонт.
