Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 20

— На картинка. — Момичето изведнъж се изчерви. — Стига сме бъбрили. Да влезем. Гиселхер чака.

* * *

При прозореца, през който влизаше някаква светлина, беше сложена маса. На масата, облегната на лактите си, лежеше Мистле, която не носеше надолу от кръста нищо, освен черни чорапи. Между непристойно разтворените й крака клечеше слаб и дългокос тип с червеникавокафява престилка. Това не можеше да е друг освен маестро Алмавера, специалистът по татуировки, тъй като точно в момента изографисваше върху бедрото на Мистле цветна картинка.

— Приближи се, Хотспорн — повика го Гиселхер от по-далечната маса, на която седеше заедно с Искра, Кайли и Реф. Последните двама, подобно на Асе, също бяха облечени с кафтани от черна телешка кожа, осеяни с катарами, гвоздеи, вериги и други интересни украшения от сребро. „Някой занаятчия здравата е заработил“ — помисли си Хотспорн. Когато на Плъховете им се приискаше да се понагиздят, плащаха на шивачите, обущарите и седларите наистина по кралски. Естествено, те също така никога не пропускаха случая просто да отнемат от нападнатите хора дрехи или скъпоценности, които им хванат окото.

— Виждам, че си намерил съобщението ни в руините на старата станция? — провлачи Гиселхер. — Ха, защо изобщо те питам, ако не беше така, нямаше да си тук. Трябва да призная, че дойде бързо.

— Защото кобилата е прекрасна — вметна Фалка. — Обзалагам се, че е и бърза!

— Намерих съобщението ви. — Хотспорн не откъсваше поглед от Гиселхер. — А моето? Достигна ли до вас?

— Достигна… — кимна главатарят на Плъховете. — Но… накратко казано… Тогава нямахме време. А после се напихме и се наложи да поотпочинем. А след това се получи така, че пътят ни беше в друга посока.

„Проклети гадини“ — помисли си Хотспорн.

— Накратко казано, не си изпълнил поръчението?

— Аха, не съм. Извинявай, Хотспорн. Нямаше как… Но следващия път — хо, хо! Непременно!

— Непременно! — потвърди на висок глас Кайли, макар че никой не го беше молил за това.

„Проклети безотговорни гадини. Напили се. А след това се получило, че пътят им е в друга посока. Към шивачите на модни дрехи, несъмнено“.

— Ще пийнеш ли?

— Благодаря, не.

— А може би ще пробваш това? — Гиселхер посочи сложената сред бутилките и чашите кутийка, боядисана с лак. Хотспорн вече знаеше защо очите на Крис така блестят, защо движенията им са така нервни и бързи.

— Първокласен прах — увери го Гиселхер. — Няма ли да си щипнеш малко?

— Благодаря, не. — Хотспорн посочи многозначително към кървавото петно на пода и водещата към страничното помещение следа, ясно показваща накъде е бил влачен трупът. Гиселхер забеляза погледа му.

— Един тип тук се правеше на герой — процеди той. — Наложи се Искра да го порицае.

Искра се засмя гърлено. Личеше си, че е под силното въздействие на наркотика.

— Да, така го порицах, че се задави от кръвта си — похвали се тя. — И останалите веднага се укротиха. Това се казва терор!

Както обикновено беше окичена със скъпоценности, даже на носа си имаше диамантена халка. Не беше с кожено облекло, а с вишневия кафтан с брокатена бродерия, който вече беше достатъчно знаменит, за да се смята за последен писък на модата сред златната младеж в Турн. Както и копринената кърпа, обвиваща главата на Гиселхер. Хотспорн вече беше чувал за девойки, които се подстригват „като Мистле“.