Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 17

Сега, когато обръщам поглед назад, си мисля, че ако се бях подчинил и разкаял, може би обвиненията срещу мен щяха да бъдат оттеглени, а императорът щеше да се ограничи с това да ме остави в немилост, без да прибягва до драстични мерки. Но аз бях разгневен. Бях сигурен в своята правота, която смятах за непреходна, стояща над една или друга власт и над политиката. Смятах се за онеправдан. Несправедливо, тиранично онеправдан. Затова установих активни контакти с дисидентите, борещи се тайно против тиранина. Докато се усетя, вече бях в килията с останалите дисиденти, а някои от тях, веднага щом видяха уредите за изтезания, ме посочиха като главен идеолог на движението.

Императорът използва правото си на помилване, но ме осъди на изгнание, със заплахата незабавно да бъда екзекутиран, ако се върна на територията на империята.

Обидих се на целия свят, на кралствата, на империята и университетите, на дисидентите, чиновниците и юристите. На колегите и приятелите ми, които при първия намек за опасност се отрекоха от мен. На втората ми жена, която, както и първата, сметна, че неприятностите на мъжа й са достатъчен повод за развод. На децата, които се отказаха от мен. Станах отшелник. Тук, в Ебинг, в блатата Переплут. Наследих тази съборетина от един отшелник, с когото се запознах случайно. За нещастие Нилфгард анексира Ебинг и аз, въпреки желанието си, отново се озовах в Империята. Нямам вече нито сили, нито желание да продължа да се скитам, затова съм принуден да се крия. Имперските присъди нямат срок на давност, дори когато императорът, който ги е издал, отдавна не е между живите, а управляващият в момента няма поводи да си спомня предшественика си с добро и не споделя възгледите му, смъртната присъда си остава в сила. Такъв е законът и обичаят в Нилфгард. Присъдите за държавна измяна не остаряват и не подлежат на амнистия, каквато всеки нов император непременно обявява след коронацията си. След възкачването на престола новият император амнистира всички, осъдени от предшественика му… с изключение на обвинените в държавна измяна. Няма значение кой управлява в Нилфгард: ако стане известно, че съм жив и съм нарушил присъдата за изгнание и съм на имперска територия, ще ме обезглавят на ешафода.

Както виждаш, Цири, озовали сме се в абсолютно една и съща ситуация.

* * *

— Какво е това етика? Знаех, но съм забравила.

— Наука за морала. За правилата на поведение на порядъчния, благородния, добрия и честния. За висините на доброто, до които справедливостта и етичността въздигат човека. И за бездните на злото, в които непорядъчността и липсата на морал низвергват човека…

— Висините на доброто! — изсумтя Цири. — Справедливост! Морал! Не ме разсмивай, че ще ми се отвори раната. Провървяло ти е, че не са те преследвали, че не са изпратили подир теб ловци на глави, такива като… Бонхарт. Тогава щеше да се научиш какво е това бездни на злото. Етика? Нищо не струва твоята етика, Висогота от Корво. На дъното не пропадат злите и непорядъчните. О, не! Точно тези, които са зли, но решителни, изпращат там онези, които са морални, честни и благородни, но плахи, колебаещи се и изпълнени със скрупули.