Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 15

— Всъщност ти имаше право. — Тя прехапа устни, а лицето й се покри с такава гъста руменина, че линията на белега започна да изглежда черна. — Ти си озлобен старец. И заядлив дъртак.

— На рафта ми, зад завесата — посочи той с кимане, — има екземпляр от Aen Iog Mab Taedh’morc, сборник от елфически приказки и римувани притчи. В него има една много подходяща за нашата ситуация и разговора ни история за стар гарван и млада лястовица. И тъй като аз, Цири, подобно на теб, съм ерудит, ще си позволя да цитирам съответния фрагмент. Гарванът, както несъмнено си спомняш, обвинява лястовицата в лекомислие и непристойно поведение.

Hen Cerbin dic’ss aen n’og Zirael

Aark, aark, caelm foile, te veloe, ell?

Zireael…

Той замълча, облегна лакти на масата и сложи брадичка върху сплетените си пръсти. Цири тръсна глава, изправи се, погледна го предизвикателно и довърши:

… Zireael ueloe que’ss aen en’ssan irch

Mab og, Hen Cerbin, vean ni, guirk, guirk!

— Озлобеният и недоверчив старец — проговори след кратко мълчание Висогота, без да променя позата си, — поднася извиненията си на младата дама ерудит. Старият гарван, на който навсякъде му се привиждат измами и предателство, моли за прошка малката лястовичка, чиято единствена вина е, че е млада и пълна с живот. И привлекателна.

— А сега говориш глупости! — възкликна Цири, Инстинктивно прикривайки белега на лицето си. — Можеш да запазиш тези комплименти за себе си! Те няма да премахнат кривите шевове, с които си ми закърпил кожата. И не си мисли, че с такива номера ще спечелиш доверието ми. Аз все така не знам кой си ти. Защо ме излъга за дните и датите? И защо си гледал какво имам между краката, след като раната е на лицето ми? И само с гледане ли свърши всичко?

Този път успя да го накара да изгуби самообладание.

— Какво си въобразяваш, сополанке! — извика той. — Аз мога да съм ти баща!

— Дядо — поправи го студено тя. — Или прадядо. Но не си. И аз не знам кой си. Но със сигурност не си този, за който искаш да се представиш.

— Аз съм този, който те намери в блатото, почти измръзнала в мъха, с черна кора от кръв вместо лице, измърляна и в несвяст. Аз съм този, който те прибра в дома си, без дори да знае коя си, а имаше основания да предполага най-лошото. Който превърза раните ти и те сложи в леглото. Който те лекуваше, когато ти умираше от треска. Грижеше се за теб. Миеше те. Цялата. Включително и областта на татуировката.

Тя отново почервеня, но в очите й продължаваше да припламва нагло предизвикателство.

— На този свят — промърмори тя — мошеническата същност често се прикрива с фалшива истина, както ти сам каза. Представи си, аз също знам това-онова за света. Ти си ме спасил, превързал, грижеше се за мен. Благодаря ти за това. Благодарна съм ти за… добротата. Но нали много добре знам, че няма доброта без…