Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 81

— Тя е много далеч, във Франция.

— Обичаш ли я?

— Обичах тялото й.

— Колко време има, откакто не си я виждал?

— Стават много години. Според мен дори е забравила как изглеждам.

— Защо не се върнеш при нея?

— Защото тя в действителност не ми е съпруга. Принадлежи на друг. Върху душата ми тежи грях.

Хутлун кимна. Да вземеш чужда жена, беше престъпление и за татарите. Тя пристегна шала около лицето си, за да се предпази от студа. Виждаше само очите й и блясъкът от пламъците се отразяваше в тях.

— Ще ти говоря открито — заяви той. — Винаги съм гледал на жените като на възглавница, нещо меко, с което да си легнеш нощем. Позволявам ли си волности, като говоря така с теб?

— Не, разбира се. И баща ми има много съпруги, които държи заради удоволствията на тялото. Но има само една любимка, а сега вече е стар, кипежът на кръвта му утихна и той прекарва повечето време с нея. Разговарят надълго и нашироко.

— Грешно е да имаш повече от една съпруга.

— Защо?

— Мъжът трябва да сдържа желанията си. Те обиждат Бог.

— И твоят свят човек ли вярва в това?

— Може и да не съм му голям поклонник, но вярвам, че разбира Божият промисъл по-добре от мен.

— Как може един човек да разбере промислите на боговете? Толкова много в живота е несигурно.

— Божият закон е неизменен. На хората се пада да го спазват.

— Като дете ме учеха да не се подчинявам на друг закон, освен този на Чингис, нашият Велик хан, защото това прави империята ни силна. Колкото до боговете, опитваме се и слушаме духовете на Синьото небе, доколкото ни е възможно. Но всичко е несигурно.

— Чингис учеше ли ви, че за един мъж е правилно да има толкова съпруги, колкото му се иска?

— Жената не е просто топло място за твоите желания, християнино. Тя е и гладна уста, а притежава и утроба, с която да ражда деца. Не апетитът на мъжа определя желанието му да има жени, ами неговото състояние. Чингис казва, че по закон един мъж не бива да взима жената на друг заради удоволствието; понеже това наистина е престъпление. Така е, защото застрашава мира в клана, не защото обижда Духа на Синьото небе.

Жосеран никога не си беше помислял, че е възможно да разговаря толкова открито с жена по подобни въпроси. А ето че на това място, под откритото небе, под студения звезден свод и сред самотата на пустинята, той се почувства свободен от ограниченията на своето общество и тиранията на своя бог. Но Бог беше бог на всички човеци, разбира се, не само бог на франките, нали?

— Кажи ми — рече тя, — каква е тази изповед, за която говориш, това нещо, което правите с вашите шамани. Какво им казвате?

— Доверяваме им греховете си.

— Вашите грехове ли?

— Сластолюбието. Разврата.

— Това само нещата, които правите с жените, ли са, това ли трябва да им кажете?

— Не само. Нашите измами, жестокостта ни към другите. А също и нечистите си помисли.

— Помисли?

— Ако си завистлив. Ако си горделив.

— Тогава ти се срамуваш от нещата, които те правят човек, а не бог — в гласа й имаше озадачение. — Това спира ли ви да прегрешавате? По-добре ли се чувствате, когато разказвате за това?