Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 45

Хутлун остана при него цялата нощ, смучеше съсирилата се кръв от раните му. Когато баща й оцеля, останалите шамани дойдоха при нея и й казаха, че има дарба.

Една възрастна жена, Чангелей, и един мъж, Магиу, я научиха на свещените ритуали и от този момент нататък Кайду винаги се допитваше до нея, щом трябваше да вземе важно решение.

За Хутлун дарбата й понякога беше товар. Имаше случаи, когато уменията й я измъчваха, както когато сънува, че един от мъжете от племето издевателства над съпругата на друг мъж. Хутлун не се издаде, но живееше в тормоз от това, което знае, докато насилникът не падна убит в битка.

Не искаше тази дарба. Искаше да бъде свободна като братята си, да язди из степите и да галопира редом до баща си.

Но в одимения мрак на нощта духовете й говореха и я пренасяха през степите. Отначало тези нейни видения не траеха по-дълго от една светкавица в планината нощем, но когато поотрасна, оставаше все по-дълго и по-дълго в Отвъдния свят и понякога погледът й стигаше чак до самия хоризонт на времето. Когато духът беше силен в нея, тя можеше да прелети над цялата долина и да надзърне навсякъде. Преживяването я замайваше и оставяше без сили.

Тази нощ тя препусна през Покрива на света с варварина с брада с цвят на огън, превила сменящите се оси на часовете, за да види какво очаква нея и него. Онова, което видя напред във времето, беше ужасяващо, бъдещето, което се простря пред нея, беше прекалено страшно, за да го гледа.

27

Врявата от някаква неразбория навън събуди Жосеран. Той стана и отметна тежката завеса на входа. На равното се беше събрала тълпа, точно след първата линия от каруци. Явно се случваше нещо важно.

— Някакво злодеяние, без съмнение — отбеляза Уилям зад него.

Жосеран облече набързо кожуха, обу ботушите си и излезе. Уилям забърза след него. Сняг покриваше замръзналата земя.

Стотици татари, мъже, жени и деца, се бяха насъбрали в кръг. Цареше празнично настроение. И преди беше виждал такива озарени лица, на публичните екзекуции в Орлеан и Париж.

В центъра на кръга стоеше жена с плетен кожен конски бич в дясната си ръка. Беше млада и яка, в колана й имаше втъкнат нож.

Млад мъж се появи на кон и тълпата се отдръпна, за да го пусне в кръга. Панталоните му бяха вмъкнати в кожените му ботуши, но беше гол до кръста.

— Какво правят? — прошепна Уилям.

— Не знам — Жосеран се обърна и видя Хутлун да стои на няколко стъпки от него, очите й искряха от вълнение.

Мъжът поведе коня си бавно, насочваше го около жената, която претегли с десния си юмрук тежестта на камшика. Това да не беше някакво племенно наказание? Ако беше така, жертвата изглеждаше прекалено весела.

— Той ще позволи да го бичува — изведнъж прозря Уилям.

Жосеран кимна. И изведнъж лукаво добави:

— Ей сега мога да ти намеря кон. Ако речеш да се присъединиш.