Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 47

Жосеран не повярва на ушите си. Хубаво беше, че Уилям не разбираше какво се говори.

Толкова близо беше, че долавяше уханието й, дива алхимия от кожа, кисело мляко и женски мускус. Усети как у него нещо потрепна.

— Какви са вашите жени? — попита го тя. — Бива ли ги да яздят?

— Никоя не може да се сравни с теб.

— И какво могат да правят тогава?

— Благородната девица трябва да е красива и мила, с нежен и мелодичен глас.

— Ти такава ли искаш да е жена ти?

— Освен това трябва да разбира от музика и гоблени. Образецът е Божията майка, Дева Мария.

— Съгласна съм, че жената трябва да умее да готви и шие. Юртата и децата са нейно владение. Но по време на война или бедствие тя трябва да може да се бие и да ловува.

— Да се бие ли?

— Разбира се. Какво друго търсят християните в една съпруга?

— Непорочност — каза той и използва татарската дума за точност и учтивост.

Хутлун се намръщи.

— Тя трябва да е… недокосната… — добави той, опита се да й го обясни, доколкото му е възможно, по-внимателно.

— Имаш предвид да е девствена?

— Да — отвърна той, потресен от прямотата й.

— Аз изгубих моята преди много време — обяви тя. — Като всяка добра татарка я дадох на коня си.

Обърна му гръб и тръгна към стана.

28

Жосеран и Уилям разпалиха любопитството. Децата вървяха по петите им и крещяха, едно от тях, подсторено от останалите, изтича и докосна подгъва на кожусите им, после хукна обратно. Възрастните също ги гледаха с неприкрит интерес, понякога се приближаваха и искаха ножа на Жосеран или да видят сребърния кръст на Уилям. Правеха го без никакъв срам, не като просяци, а с увереността на господари, които взимат, каквото им хареса, все едно е тяхно право. Няколко пъти Жосеран, доведен до ръба на търпението, беше на косъм да посегне към меча си.

Текудай, братът на Хутлун, се намеси и предотврати бедата. Възприел ги беше като лична отговорност и ги съпровождаше навсякъде. Исканията и досажданията веднага бяха прекратени.

Текудай също проявяваше безмерно любопитство относно тях, религията им, как воюват, замъците им. Искаше да знае дали в Християнство — татарите си мислеха, че името на религията им е името на тяхната страна — имат необятни пасища, в които конете да пасат; какво наказание се налага за прелюбодейство; как правят стрелите. Жосеран се досещаше, че Текудай не е просто любопитен, вероятно Кайду му беше възложил задачата да ги шпионира, затова винаги беше предпазлив в отговорите си.

Текудай, и да беше шпионин на Кайду, изборът на хана не беше сполучлив, понеже обичаше да говори толкова, колкото обичаше и да слуша, а тамплиерът постепенно го предразполагаше да приказва.

— Каква е вашата религия? — попита го Жосеран. Осъзна, че не знае думата за Бог, дори не знаеше имат ли татарите такава дума. Затова се опита да се изрази възможно най-точно: — В какво вярвате.

— Светът и всичко в него идват от Духа на Синьото небе — отговори му Текудай, сякаш изненадан, че Жосеран задава въпрос с толкова очевиден отговор.

— Той ли дава законите ви?