Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 33

Жосеран винаги се беше гордял със своята сила и издръжливост, но започна да изпитва ужас от сутринта и перспективата за поредното неумолимо друсане на седлото. Дори се чудеше дали ще доживее да види прословутия Каракорум. Колкото до Уилям, кожата му беше станала сива, Жосеран трябваше да го сваля от коня в края на всеки ден. Но уверен във вярата му, на следващата сутрин му помагаше да се качи отново на седлото като истински мъченик.

Щом като проклетият монах издържаше на пътуването, можеше и той.

19

Онова, което Жосеран видя от татарите до този момент, го убеди, че съюзът с тях не е желателен, а жизненонеобходим. Никоя християнска армия не би могла да ги победи, когато са върху кон, нито пък да спре завоевателния им устрем, със сигурност не и със силите, с които разполагаха в Западните земи.

Ако кръстоносците не можеха да победят татарската конница на бойното поле, оставаше им само да се скрият зад стените на замъците си. Но числеността и мащабът на татарските обсадни машини, които видя в Алепо, показваха, че дори Акра или Замъкът на пилигримите не биха могли да удържат на напора им.

А Каракорум беше толкова далеч. Докато дойдеше моментът да седнат и да разговарят с този хан на хановете, може би нямаше да има останали живи нито християни, нито сарацини в Светите земи, заради които да се сключва договор.

След като прекосиха планините Алборз в Персия, видя с очите си последствията от съпротивата срещу татарите.

В град Мерв, през който преминаваха керваните, нямаше и една останала сграда. Много години преди това Чингис хан беше оставил града в руини. След като населението се беше предало, наредил всеки татарски войник собственоръчно да съсече по триста персийци. Заповедта била изпълнена съвсем точно. След това подпалил огромната библиотека, огънят погълнал сто и петдесет хиляди древни книги. Говореше се, че сиянието от адската клада се виждало през пустинята чак в Бухара.

Прекосиха още една пустиня, тази още по-суха и от пустините, които бяха видели в Сирия, само замръзнали вълни от пясък, прошарени с купчинки от изсъхнали храсти саксаул. Нощем на североизток виждаха сияние на хоризонта, за което Джучи твърдеше, че идва от запаления огън в кулата на Калян минаре в Бухара. Това било най-високата сграда в целия свят, така му каза, в минарето на самия връх имало тухлен фенер с шестнайсет свода, който служел като маяк за търговските кервани в пустинята нощем.

Жосеран пренебрегна твърдението, реши, че е украсено преувеличение на мохамеданите, но когато най-накрая пристигнаха във великия град, разбра, че е истина.

Калян минаре беше тясна кула от печени тухли, покрита с теракотени плочки, която се извисяваше шеметно в небесата. Точно под назъбените подпорни греди на външната галерия, минарето, имаше поредица от емайлирани сини плочи с куфически надпис.

— Наричат я още Кулата на смъртта — разказа му Джучи. — Узбекските владетели, които са царували някога тук, хвърляли затворниците си от върха на минарето тук долу в Реджистан.