Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 34

Постройката беше удивителна. Сам Чингис хан се впечатлил от нея, разказа Джучи, и това било единствената сграда в Бухара, която оставил, тази и петъчната джамия, а дори и по нейните стени имаше следи от пожар.

Останалата част от града била построена след времето на Чингис. В него все още витаеше духът на опустошението, сякаш Чингис и касапническите му орди са минали оттук едва преди дни. Вонята в града напомняше тази на Париж или Рим, а водата в канавките беше застояла и зеленясала. Къщите бяха сивкави, тебеширенобели, изградени от червена глина, отгоре варосана, с разкривени рамки на вратите. Мяркаха се малко лица на персийци, населението беше тъмнокожо и с бадемови очи: татари, киргизци и узбеки.

Земите вън от разрушените стени все още бяха обезлюдени. Само на час път езда от Реджистан се натъкнаха на пирамида, издигната от човешки черепи, вече избелели от слънцето и напълно опоскани от хранещите се с мърша животни.

— Свети Боже — промълви Жосеран.

Наели бяха арабски водач за тази част от пътешествието и той се обърна през рамо, за да се увери, че Джучи и войниците му не могат да го чуят.

— Преди татарите навсякъде докъдето ти стигаше погледът, се простираше зеленина. Сега всичко умира. Всичко!

Скръбно бездействие обгръщаше равнината. Като че сечта се е състояла едва вчера, а труповете все още гният в полетата.

— Всичко това дело на татарите ли е?

Той кимна.

— Канатите — каза той, като използва персийската дума за подземните канали, които напояваха пустинята — бяха поддържани от бедните фермери. Татарите ги изклаха като овце. Сега вече няма кой да изгребва натрупалата се тиня и така земите също са съсипани.

— Всички наред ли са колели?

— Не. Поетите, занаятчиите и лекарите отведоха в Каракорум. Но всички останали — той сви рамене и кимна към пирамидата от кости. — Дори животните избиха.

Какви бяха тези хора, запита се мислено Жосеран. Нямаха милост към никого. Колкото повече пътуваха, толкова по-безплодно му се струваше неговото посланичество. Ако сега мога да се обърна към Томас Берар, какво бих му казал? Никой в Акра, нито в Рим би могъл да си представи подобно кралство. То се простира чак до края на света и далеч отвъд него. Във Франция можеше да язди от Троа до Марсилия две седмици. Тук за две седмици дори не беше излязъл от пустинята.

— Ние ще спасим тези хора за Христа — обяви Уилям.

— Късметлии ще сме, ако успеем себе си да спасим — промърмори Жосеран и обърна коня си гърбом към чудовищната грамада.

20

Прекосиха просторна равнина със селца от варосана глина. Понякога съглеждаха руините на джамия или самотната арка на кервансарай, свидетелство за кървавия поход на Чингис хан отпреди петдесет години. Но накрая пустинята остана зад гърба им. Вървяха по зелена долина, из която течеше река, към Самарканд.

Градът, през който преминаваха керваните, беше заобиколен от планини с покрити със сняг върхове. Набраздените куполи на мохамеданските храмове спяха под сребристи тополи Реджистанът — множество оживени пазарища, обградени от сиво-кафявите стени на търговските складове и странноприемниците. Този град също беше построен отново след разрушаването му от татарите, изпечените на слънцето тухли на медресетата и джамиите наново бяха украсявани с хвърлящ отблясъци на зимното слънце фаянс в яркосиньо и наситено тюркоазено.