Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 159
Колин Фальконер
Стана от леглото и коленичи на пода, опита се да съсредоточи сърцето си върху молитвата. Ръцете му се разтрепериха.
Разкъса расото си от раменете, докато не провисна до кръста и затърси в мрака камшика. Намери го, скрит под леглото. Започна да се бичува по гърба с огромно настървение, защото най-голямата победа на неговата вяра беше поставена на карта, дано само имаше сила.
Или щеше по свой начин да накара своя Господ отново да страда?
90
Ловният парк се намираше на запад и на север от града, граничеше с градските стени, обширна райска градина от тучни ливади, гори, потоци, изобилстващ от различни видове елени. Имаше и стада от кобили, тяхното мляко беше изключителна собственост на императора. Паркът беше заобиколен от стена от пръст, която се виеше на шейсет мили около равнината и от дълбок ров. Имаше само един вход откъм двореца.
Жосеран беше виждал парка от павилиона на Мяо-йен с мисълта, че никога няма да отиде в него. Но един ден, за негова изненада, получи покана да язди на лов със самия велик Хубилай.
Каченият върху два сиви слона хаудах беше пищно украсен, със стени и покрив, покрити с леопардови кожи и вътрешност от копринен брокат и кожи. Кайду не яздеше по този начин на лов, улови се, че мисли Жосеран, и за момент видя този велик предводител през очите на истинските татари, както би го видяла Хутлун, и разбра огорчението им.
Хаудахът скърцаше в унисон с поклащащата се походка на грамадния слон, докато вървяха по засенените пътеки. Върволица от ездачи ги следваше, имперският кесиг беше в леките си брони, някои с лъкове, други със соколи върху облечените с ръкавици ръце. Водещият офицер имаше леопард, който седеше на задницата на коня му.
Самият император носеше златен шлем и бяла подплатена ризница. На ръката му почиваше сокол, чиято глава той почесваше от време на време, сякаш е коте.
— Казаха ми — рече Хубилай, — че сте дошли през Покрива на света.
— Така е, господарю.
— Тогава несъмнено сте били гости за известно време на моя господар Кайду. Той спомена ли ме?
Жосеран усети как у него се надига тревога. Какво означаваше това?
— Той говори много за Арик Буке — внимателно рече той. Държеше се за стените на хаудаха, непривикнал с поклащането. Все едно бе на кораб в бурно море.
— И е изразил голямата си почит към него, несъмнено, заради качествата, които не притежава. Вие какво мислите за Кайду?
— Той се отнесе много любезно с нас.
— Предпазлив отговор. Но ви е известна причината, поради която ви задавам тези въпроси. Не всички татари мислят, че Хубилай е техен господар. — Не изчака отговор. — Знаете го, защото със собствените си очи сте станали свидетели на спора ни, но знайте и това: аз съм господар и на монголите, и на Небесната империя и онзи, който ме предизвика, ще превърна в прах. Хулегу в хаганата на запад ме призна и се подчинява на моите желания.
