Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 161

Леопардът беше върнат с помощта на окачената му верига, а соколите освободени да се наслаждават на вечерята си. Докато наблюдаваше как птиците разкъсват плътта на мечката, Жосеран усети любопитството му да се уталожва. Успял беше в поставената му от Ордена задача въпреки намесата на монаха, но сега изпитваше същото тъжно чувство на срам, което винаги го обземаше след битка.

Измамил беше свещеника, използвал беше дъщерята на императора, за да разузнава, и на свой ред беше излъган. Почуди се дали която и да е от тези маневри ще доведе до нещо добро. Знаеше само, че засега голямото приключение е към края си.

91

Мяо-йен седеше до закрития прозорец на павилиона, наречен Двореца на лунното отражение. Така беше построен, че гледката от изгрева на луната над планините можеше да се наблюдава в пълната й красота. Тази вечер кървавочервена луна висеше ниско над бамбуковите прегради и се отразяваше в спокойните води на черното езеро.

Гледката беше рядка и зашеметяваща, но този път не й носеше никаква наслада.

Върху тоалетната й масичка стояха извадени от кутията от червено лакирано дърво мазилата и бижутата й. Близо до тях лежеше огледало от полиран бронз. Тя го взе и се загледа в отражението си сред сиянието на рисуваните копринени фенери, които висяха от тавана.

Образът, който се взираше в нейния, беше на китайска принцеса, косата беше изпъната назад като на китайка, лицето напудрено и боядисано като на китайка, ала в сърцето си тя беше татарка, една от сините монголи на Чингис хан и копнееше до болка да язди.

Погледът й се зарея над езерото, в лунното отражение във водата. Усети тръпки да полазват гръбнака й, може би в предчувствие за мрачно бъдеще. С внезапно обзел я гняв тя замахна с ръка и запрати огледалото далеч от себе си. Миг по-късно го чу да цопва във водата.

После отново се възцари тишината на нощта, нарушавана само от песните на щурците.

92

Извикаха ги за последен път пред Сина на Небето в присъствието на неговите придворни, военачалници, шамани и облечени в жълто тангути. Случаят беше тържествен и този път нямаше да има никакви неофициално разменени слова, както се беше случило в хаудаха. Този път императорът щеше да говори чрез своя Фагс-па лама.

— Варварите от Запад отправиха молба към Сина на Небето за снизхождение и защита — обяви Фагс-па лама.

Жосеран се усмихна мрачно и се почуди какво би казал Уилям, ако беше чул договора им, представен по този начин.

— Императорът желае да се знае, че ако варварите държат да живеят в мир с нас, ние ще се бием със сарацините до техните граници и ще им оставим останалата земя на запад, докато не ни е угодно да им я отнемем. В замяна варварите ще ни изпратят сто от своите шамани за нашия двор тук в Шанту, за да ни служат. — Един от придворните пристъпи напред и подаде на Жосеран пергамент, изписан с уйгурско писмо и подпечатан с кралския печат. — Това е писмото за вашия крал, папата, което потвърждава същината на договора — каза Фагс-па лама.

Друг придворен подаде на Жосеран златна табличка, която нарече пайзах, подобна на онези, които беше виждал да носят ям ездачите. Представляваше златна плочка, гравирана със соколи и леопарди и подпечатана с печата на императора.