Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 160

Соколите бяха освободени от конярите и с крясъци връхлетяха жеравите в езерата.

— Има такива, които си въобразяват, че можем да прекараме живота си, както са живели дедите ни, в степите, да крадем коне и да изпепеляваме градове. Но Кайду и моят брат Арик Буке живеят във време, което е отминало. Трябва ли да живеем като Чингис хан и всяка зима да завоюваме света само за да се оттеглим през лятото, за да се погрижим за конете и овцете си? Ако ще запазваме онова, което сме спечелили, трябва да променим привичките си. Светът може да бъде завоюван от гърба на коня, но не може да бъде управляван така.

Монголските татари са най-добрите бойци, но имаме много да учим от китайците, включително и как да управляваме. Кайду и Арик Буке не го разбират. Трябва мъдър човек, който да обедини Катай и хората от Синьото небе.

От начина, по който Хубилай говореше, за Жосеран беше очевидно кой е този мъдър човек.

Техният слон издигна туловището си към небето и нададе рев, изпод храсталака през пътеката притича мечка и се шмугна в храсталаците. Хаудахът се разлюля замайващо. Хубилай даде знак на конника, който носеше ловния леопард на задницата на коня си. Офицерът освободи веригата на звяра и той незабавно се хвърли след мечката, главата му подскачаше, гъвкавият му гръб се разгъваше при всяка стъпка. Мечката изрева, изви се и направи движение, сякаш се опитва да се измъкне, но леопардът я повали.

— Реших да се съглася за този съюз, който искате. Когато войските ни пожънат победа, ще ви оставим да запазите царствата си по брега заедно с този град Йерусалим, за който говорехте. В замяна папата трябва да ми изпрати сто от най-учените си съветници, за да ми помогнат да управлявам моята империя.

Жосеран се стъписа от това неочаквано предложение. Но като помисли, осъзна: Хубилай искаше да освободи Хулегу от боевете на запад, колкото е възможно по-скоро, за да подсили своите претенции към хаганата. Но сто свещеници? Какво се надяваше да спечели императорът със сто съветници? Един беше достатъчно бреме.

— Брат Уилям иска да му бъде позволено да ви кръсти в свещената религия — осмели се да каже Жосеран.

Хубилай го изгледа със студени очи.

— Такова нещо не съм ви обещавал.

— Вие ни оказахте огромно благоволение с думите си, че сте харесали нашата религия повече от всяка друга — продължи Жосеран, вече оставил всяка предпазливост. Той лично искаше да провери обвинението на Мяо-йен към баща й в двуличие.

— Ние, монголите, вярваме, както и вие, че има един Бог, според чиято воля живеем и умираме. Но както Бог има различни пръсти на ръката, така има и различни пътища към хората. Това приема императорът. Трябва да разберете, че Синът на Небето не е свободен да избира своята религия, както са свободни другите. Аз наистина ви казах, че се възхищавам на религията ви повече, отколкото на останалите, но сте сбъркали, ако сте си помислили, че бих могъл да приема ритуалите и наредбите й. Бъдете доволен от това, което имате, Варварино. Затова дойдохте.