Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 158

Лежеше по гръб върху копринени килими, гола, само с малките копринени чехли на краката си. Тялото й имаше цвят на алабастър и ухаеше на парфюмираните масла от банята й.

При главата й коленичи прислужница. С десния си палец натисна Мястото на стоте срещи, за да освободи напрежението в тялото й. После използва и двата си палеца и насочи вниманието си към Залата на отпечатъка между веждите, преди да ги плъзне към най-високия янг при мекото слепоочие, където долови лекия й пулс.

Опитните й палци продължиха към Езерото на вятъра при по-ниския край на тилната кост, после щипна кожата на тила, запритиска надолу към двете дзян дзин аку точки в силните мускули на раменната ямка.

На тавана на кабинката с водни бои бяха изрисувани цветя и планински пейзажи, неземен свят от облаци и върби. Мяо-йен имаше чувството, че се рее сред тях.

С върховете на пръстите си масажистката започна да масажира гладките й ръце, концентрираше натиска върху Вътрешния проход, над лекото издигане на китката, Вратата на духа под лакътната кост, притисна силно в Съединението на долините; натиск — отпускане, натиск — отпускане, докато принцесата не простена високо, защото усети как натискът се натрупва между очите й и внезапно и чудодейно изчезва.

Премина към краката, избегна тройното ян пресичане, защото добрата масажистка не би възпламенила сексуалните копнежи на една девица.

Мяо-йен се претърколи омаляла по корем. Масажистката премина с пръсти към Подскачащия кръг, с кокалчетата на свития среден пръст притисна силно копринената седловина под десния и левия бут, чу как момичето ахна и захапа ръката си от внезапната болка.

Завърши с известен брой притискания с двете длани по нежната извивка на гръбнака, като използваше възглавничките в основата на ръката си. Очите на Мяо-йен сега бяха затворени, тялото й отпуснато, устните й полуотворени.

Масажистката се изправи, работата й беше приключила. Тя огледа тялото на момичето с преценяващия поглед на по-възрастна жена. Завидя на стегнатите мускули и уханната кожа. Тя ще е съвършеното бижу за някои китайски принц, помисли си масажистката.

А най-хубавото беше, че притежаваше прекрасните тайни на чехъла.

Уилям лежеше в мрака на третия час от денонощието и слушаше подигравателните шумове на града, вика на мохамеданите, призоваващ езичниците към тяхната джамия, и бумкането на гонговете на идолопоклонниците, докато тръгват из тъмните улици. Заобиколен беше от неверници, агне сред песове от Ада. Усети товара на задачата си, великия договор, който Бог беше сключил с него — да донесе словото му тук, на края на света.

Очите го боляха от безсъние, но мускулите и нервите му бяха опънати като тетива на лък.

Затвори очи и си припомни сладките пудри и уханните чайове на новата си ученичка, чу отново приплясването на водата на езерото около павилиона й, странната музика на катайската лютня. Шумоленето на коприната, вездесъща и пронизителна като гръм.